„Приказките на барда Бийдъл“ (Егмонт) от Дж. К. Роулинг

За книгата: Първоначално книгата е била произведена в лимитирана серия състояща се от седем екземпляра, всеки от тях илюстриран ръчно от Дж. К. Роулинг. Един от тях е бил предложен на търг през 2007 и се е очаквало да се пордаде за 50,000 паунда; в крайна сметка е купен за 1.95 милиона паунда (5.44 милиона лв.) от Amazon.com.

За автора: Джоан Роулинг е родена на 31 юли 1965 година в Йейт, Глостършър. Има сестра, с две години по-малка от нея – Даяна. Семейството ѝ се премества близо до село Уинтърборн, когато Роулинг е на 4. През декември 1990 г. майка ѝ умира от множествена склероза едва на 45 годишна възраст. От 1991 до края на 1993 г. живее в Португалия и работи като преподавателка по английски език. Сключва брак с португалски журналист, докато живее в Порто и имат една дъщеря – Джесика, но бракът е краткотраен. След това се завръща във Великобритания и се заселва в Единбург, където живее сестра ѝ. Успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният агент я информира, че издателство Блумсбъри ще я публикува (1996 г.). Това е началото на световния успех на поредицата. Омъжва се за д-р Нийл Мъри през 2001 г., от който има две деца.

Ревю: Книжката е мъничка и буквално се чете за няколко часа. Съдържа предговор от Дж. Роулинг и пет приказки („Вълшебникът и подскачащото гърне“, „Кладенецът на късмета“, „Косматото сърце на магьосника“, „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“, „Приказка за тримата братя“) от свят изпълнен с магия. С приказките на барда Бийдъл се срещаме за пръв път в последната книга от поредицата Хари Потър, когато след смъртта си Албус Дъмбълдор, не безизвестния директор на училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, завещава своето издание на Хърмаяни Грейнджър. Затова и след всяка приказка можем да се насладим на разсъжденията на Дъмбълдор. Както мъгълите (не-магически хора) сме израснали с истории, от които трябва да си извадим поука, така и магьоснижите имат такива. Може би най-важната приказка е „Приказка за тримата братя“, в която се разказва за даровете на Смъртта – бъзовата пръчка, камък, който може да съживява мъртвите и мантията невидимка, които самата Смърт дава като признание за поражението си. Макар че бих преразказала всичко, ще ви оставя да прочетете историите сами.

Моето мнение: Приказката, която най-много ми хареса, е „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“. Докато четях се смях на глас. От друга страна „Косматото сърце на магьосника“ беше стряскаща и зловеща. В „Приказка за тримата братя“ срещаме добре познатия мотив, че най-малкият брат е и най-мъдър, тъй като от Смъртта иска мантия невидимка, с която да се скрия, а по-големите пожелават непобедима магическа пръчка и камък, способен да връща мъртвите. Дарове, за които и двамата плащат със живота си. Това, което ми хареса е, че сякаш не Роулинг е писала историите, а това са истински приказки и все едно Дъмбълдор съществува, магията – също.