Вал за... отсъствието си
Еха! Не мога да повярвам, че отново седя на стола си и пиша за блога. Готова съм да се разплача от щастие. Буквално искам да се разрева. Ама няма, защото през сълзите как ще виждам какво пиша? Та... Време е да обясня защо се губя от толкова време. Първо грипът ме повали, две седмици в общи линии не съм ставала от леглото (което на моменти ме побъркваше). Второ лаптопът ми, скъпият ми безценен лаптоп, на който пиша, се повреди и, разбира се, любимото ми братче реши да се бави възможно най-много, докато го оправи. Но ето, че днес най-после, след няколко дни, в които не му говорих, лаптопито ми е живо и здраво, а най-хубавото е, че всичките ми файлове са си намястото, защото бях започнала да пиша един пост преди лаптопи да се развали и най-после мога да го довърша. Не успях да завърша Blogmas 2016, за което съжалявам, но пък аз ще си направя постовете, които исках да включа. До ден-два (или до края на ваканцията ми – 4 януари) ще кача и няколко ревюта, както най-хубавите и най-лоши