Публикации

Показват се публикации от февруари, 2017

„Червен изгрев“ (Ciela) от Пиърс Браун

Изображение
За книгата: „Червен изгрев“ е дебютна за автора си (печели наградата дебют с първа книга за автора си в Goodreads) и е първа част от трилогия. През 2014 е издадена в Щатите, а година по-късно е и на българския пазар. Следващата част от трилогията е „Златен син“, издадена през януари 2016 в България. Скоро (до седмица-две надявам се) ще се появи и третата последна част „Morning star“ („Утринна звезда“) по книжарниците . За автора: Пиърс Браун прекарва детството си да строи крепости и залага капани в горите на шест щата и пустините на два. През 2010 завършва университет и му хрумва шантавата идея да продължи образованието си в училището за магия и вълшебства „Хогу о ртс“, но уви няма магическа жилка в него. Така че докато опитва да го направи като писател работи като мениджър. Сега живее в Лос Анджелис, където пише истории за космически кораби, магьосници, таласъми и други необикновени неща. Ревю: Да започваме. В книгата на Пиърс Браун  виждаме един вече

Най-хубавите и най-лошите дни през 2016

  Сама съм учудена, че седя пред лаптопа и пиша. Може би е малко безсмислено да публикувам това, след като вече е февруари, но пък аз винаги действам противно на логиката. В общи линии мога да ви изредя цял списък с причини защо изчезнах, но най-главните са – грип, мързел и страх.   Може би някой от вас ще си помислят – е, какво толкова, грип, имала си дори повече свободно време да пишеш. Да, ама не. Хич не е забавно да кашляш се едно се давиш, да си потънал сред одяла и носни кърпички, а само при мисълта да станеш да ти се ще да умреш. Е, за сметка на това прочетох няколко книги.   Мързелът си е мързел. Няма какво да ви обяснявам тук.   А пък страхът... Това средновековно средство за късане на нрвите, от което ви пиша в момента и наричам лаптоп, се самоизключва през 2 минути (ако имам късмет). Затова просто се притеснявах, че тъкмо ще напиша нещо и скъпото ми лаптопче ще се самоизключи. Но сега да минем към темата на поста.   Денят, в който бях най-притеснена, беше 18 ма