Чело коте книжки: блог за книги, картини, снимки, музика и филми

Честно казано не знам как да напиша това, може би защото не съм чувала някой да говори в блога си за театрални постановки. Вчера отидох на благотворителната пиеса „Грехове наши“, поставена в НАТФИЗ с мои приятели. Всичко започна с един монолог, който за мен представляваше самата лудост, нещо древно и всезнаещо. После пък се появи един караконджул (ако щете ми вярвайте, но това е една от любимите ми думи) и един гробар. В пиесата всъщност бяха представени историите на трима души и как са починали те – един чиновник, тринайсет годишната Варда и един писател. Това, което най-много ме впечетли в писата бяха думите „Теб те има Боже! Вяра няма!“. Определено си заслужава да се гледа. Парите събрани от постановката отиват за лечението на Виктор от парализа (ако съм разбала правилно).  Накрая само ще вметна, че май тази събота ще се изниже в четене на разкази на Чехов.

По някое време вечерта на 6 декември 2016 Ако се чудите дали със заглавието питам какво сте, не сте прави. Ама не знам какво да пиша. Честит никулден! Имаше един виц... „Спаси шаран, изяж Николай“. Купих си книгоразделител... надявам се да го ползвам. Обикновено ползвам хартийки от дъвки, бонбони, късчета хартия, касови бележки и какво ли още не, за да си отбелязвам страниците. Сетих се какво ще пиша! Стойте малко, просто не мърдайте... 17:30, 7 декември 2016 Окей, върнах се... и реших да направя The Reading Habits Book Tag. Никой не ме е тагвал, а пък аз тагвам всеки, който иска да го направи. Както и да е... да започваме. 1. Имаш ли специално място вкъщи за четене?   Не, но обичам да чета на леглото. 2. Книгоразделител или обикновен лист хартия? Както казах по-горе – всичко, ама наистина всичко. 3. Можеш ли да спреш да четеш по всяко време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и т.н.?   За жалост, четенето спира, когато кл

Днес цял ден се чудя за какво да пиша. В действителност имам списък с идеи, който си седи в дневеника, но всички ми се видяха глупави (дори не ги погледнах, но това е друга тема на разговор), а пък не ми се правеше ревю. Обаче вдъхновението ме блъсна като вещица на проскубана метла. Ако още не сте се досетили от заглавието и последното изречение ще говоря (пиша) за моя любимец Тери Пратчет . Не знам как стои въпросът при другите му читатели, но когато се потопя в книгите се чувствам... у дома. Не знам как по друг начин да го опиша. Ако с книгите/поредиците на други писатели приключенствам из различни светове, то когато бъда погълната от Пратчет (буквално си представям как негова книга ме изяжда...) се чувствам в безопастност (в крайна сметка колко опасни могат да бъдат шантави луди феи, бездушни същества и елфи, които искат да те убият?!). Та... отивам днес в библиотеката с идеята да върна три книги и да взема една резервирана. Излезнах с три на Пратчет (все още не проумявам защ

Режисьор: Дейвид Йейтс В ролите: Еди Редмейн, Катрин Уотерстън, Дан Фоглър, Алисън Съдол, Езра Милър, Саманта Мортън, Джон Войт, Кармен Еджого, Рон Пърлман, Колин Фарел Сценарист: Джоан Роулинг Ревю: Нют Скамандър пристига в Ню Йорк със своя тайнствен куфар. Разбира се, ако мъгъл го отвори, ще си каже, че всичко е наред. Но това не е така. От там излизат вскакви същества като душко, например. То(й) обожава лъскави предмети и затова всява хаос, като се измъква от Нют. Е, да оставиш малко крадливо същество да се шляе насам-натам не се разминаава на никого, особено ако забъркаш и не-магьосник в цялата история. Всъщност така започва всичко – с куфар, душко, не-маг и бившия аврор Тина Голдстийн. Освен това из магьосническия свят се е развилнял черният магьосник Гриндълуолд. Моето мнение: Само като се сетя колко се смях и ми става лошо. Освен това по време на рекламите си набелязах четири филма, които искам да гледам, и една книга, която искам да прочета. Филмът не беше тов

За книгата: „ Хари Потър и философският камък “ е първата книга от поредицата за Хари Потър от Дж. К. Роулинг. Първата книга е пусната на книжния пазар на 30 юли 1997 г. и в последствие поредицата придобива огромна популярност по целия свят, събира значителни приходи и получава високи критически оценки. Осемте книги биват издадени в тираж над 450 милиона копия към юли 2011 г. и биват преведени на 67 езика, което превръща Джоан Роулинг в един от най-широко превежданите автори в историята на литературата. Ревю: Предполагам няма човек, който да не е чувал за М омчето-което-оцеля, въпреки че сме обикновени мъгъли. И все пак... Хари Потър е съвсем обикновено момче, което живее при леля си, съпруга ѝ и детето им. Хари е отраснал при семейство Дърсли, след като родителите му са загинали в злополука, за която чернокосто момче нищо не помни. Семейството на сестрата на майка му не го харесва и се опитва да отрече, каквато и да е роднинска връзка с него. А да, соменах ли, че живее в мазето

 Заглавието не е съвсем вярно, понеже всеки, който ме познава, знае че казвам това изречение поне веднъж седмично (дори дневно). А сега да започнем с ужасната част от деня... Колкото и да не ми харесва да харча пари за нещо различно от книги, днес се наложи да отида да си купя бутуши, защото краката ми се чувстваха като в мини басейнче от няколко дни (колкото и забавно да звучи, всъщност е отвратително, дразнещо и безкрайно досадно). Та... прекарах около три часа в обикаляне на Paradise и, след като пробвах по пет пъти два чифта обувки, стигнах до решение... и тогава видях, че избраните обувки са достатъчно некачествено направени, за да съм сигурна, че ще изкарам с тях не повече от седмица-две. Другите, които бях харесала, не бяха в по-добро състояние. Затова се спуснах в центъра (където по принцип живея и следователно „разходката“ ми до мола е била пълна загуба на време). Обиколих още десетина магазина. Когато най-после харесвах нещо, се оказваше, че в момента нямат никакви бройки

 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.

 Като читател за мен няма нищо по-приятно от това да влезна в книжарница без причина и да убия няколко часа в разглеждане на книги или пък да се поровя „замалко“ из кашоните на Славейков. Но... уви, най-близките ми приятели не четат, затова дори само когато хвърля поглед към витрината на „Хеликон“ например, те ме повличат в обратната посока сякаш искат да ми откъснат крайник. Заатова направих топ 5 на проблемите да имаш приятели, които не четат.  Може цял час да им разказваш какво се е случило в книгата, която четеш, и накрая те ще отвърнат на ентусиазмът ти с едно „Аха“.  Когато те питат дали искаш да излезнете да хапнете някъде и ти им отвърнеш, че спестяваш за поредната книга, те въздъхват и започват да ти обясняват как не си съвсем наред (все едно вече не го знаеш).  Щом се зазяпаш пред витрина с книги, започват да те дърпат надалече сякаш животът им зависи оттова.  Ако се случи, че се съласят да дойдат с теб на Панаира на книгата през цялото време те питат