Чело коте книжки: блог за книги, картини, снимки, музика и филми

Честно казано не знам как да напиша това, може би защото не съм чувала някой да говори в блога си за театрални постановки. Вчера отидох на благотворителната пиеса „Грехове наши“, поставена в НАТФИЗ с мои приятели. Всичко започна с един монолог, който за мен представляваше самата лудост, нещо древно и всезнаещо. После пък се появи един караконджул (ако щете ми вярвайте, но това е една от любимите ми думи) и един гробар. В пиесата всъщност бяха представени историите на трима души и как са починали те – един чиновник, тринайсет годишната Варда и един писател. Това, което най-много ме впечетли в писата бяха думите „Теб те има Боже! Вяра няма!“. Определено си заслужава да се гледа. Парите събрани от постановката отиват за лечението на Виктор от парализа (ако съм разбала правилно).  Накрая само ще вметна, че май тази събота ще се изниже в четене на разкази на Чехов.

По някое време вечерта на 6 декември 2016 Ако се чудите дали със заглавието питам какво сте, не сте прави. Ама не знам какво да пиша. Честит никулден! Имаше един виц... „Спаси шаран, изяж Николай“. Купих си книгоразделител... надявам се да го ползвам. Обикновено ползвам хартийки от дъвки, бонбони, късчета хартия, касови бележки и какво ли още не, за да си отбелязвам страниците. Сетих се какво ще пиша! Стойте малко, просто не мърдайте... 17:30, 7 декември 2016 Окей, върнах се... и реших да направя The Reading Habits Book Tag. Никой не ме е тагвал, а пък аз тагвам всеки, който иска да го направи. Както и да е... да започваме. 1. Имаш ли специално място вкъщи за четене?   Не, но обичам да чета на леглото. 2. Книгоразделител или обикновен лист хартия? Както казах по-горе – всичко, ама наистина всичко. 3. Можеш ли да спреш да четеш по всяко време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и т.н.?   За жалост, четенето спира, когато кл

Днес цял ден се чудя за какво да пиша. В действителност имам списък с идеи, който си седи в дневеника, но всички ми се видяха глупави (дори не ги погледнах, но това е друга тема на разговор), а пък не ми се правеше ревю. Обаче вдъхновението ме блъсна като вещица на проскубана метла. Ако още не сте се досетили от заглавието и последното изречение ще говоря (пиша) за моя любимец Тери Пратчет . Не знам как стои въпросът при другите му читатели, но когато се потопя в книгите се чувствам... у дома. Не знам как по друг начин да го опиша. Ако с книгите/поредиците на други писатели приключенствам из различни светове, то когато бъда погълната от Пратчет (буквално си представям как негова книга ме изяжда...) се чувствам в безопастност (в крайна сметка колко опасни могат да бъдат шантави луди феи, бездушни същества и елфи, които искат да те убият?!). Та... отивам днес в библиотеката с идеята да върна три книги и да взема една резервирана. Излезнах с три на Пратчет (все още не проумявам защ

Режисьор: Дейвид Йейтс В ролите: Еди Редмейн, Катрин Уотерстън, Дан Фоглър, Алисън Съдол, Езра Милър, Саманта Мортън, Джон Войт, Кармен Еджого, Рон Пърлман, Колин Фарел Сценарист: Джоан Роулинг Ревю: Нют Скамандър пристига в Ню Йорк със своя тайнствен куфар. Разбира се, ако мъгъл го отвори, ще си каже, че всичко е наред. Но това не е така. От там излизат вскакви същества като душко, например. То(й) обожава лъскави предмети и затова всява хаос, като се измъква от Нют. Е, да оставиш малко крадливо същество да се шляе насам-натам не се разминаава на никого, особено ако забъркаш и не-магьосник в цялата история. Всъщност така започва всичко – с куфар, душко, не-маг и бившия аврор Тина Голдстийн. Освен това из магьосническия свят се е развилнял черният магьосник Гриндълуолд. Моето мнение: Само като се сетя колко се смях и ми става лошо. Освен това по време на рекламите си набелязах четири филма, които искам да гледам, и една книга, която искам да прочета. Филмът не беше тов

За книгата: „ Хари Потър и философският камък “ е първата книга от поредицата за Хари Потър от Дж. К. Роулинг. Първата книга е пусната на книжния пазар на 30 юли 1997 г. и в последствие поредицата придобива огромна популярност по целия свят, събира значителни приходи и получава високи критически оценки. Осемте книги биват издадени в тираж над 450 милиона копия към юли 2011 г. и биват преведени на 67 езика, което превръща Джоан Роулинг в един от най-широко превежданите автори в историята на литературата. Ревю: Предполагам няма човек, който да не е чувал за М омчето-което-оцеля, въпреки че сме обикновени мъгъли. И все пак... Хари Потър е съвсем обикновено момче, което живее при леля си, съпруга ѝ и детето им. Хари е отраснал при семейство Дърсли, след като родителите му са загинали в злополука, за която чернокосто момче нищо не помни. Семейството на сестрата на майка му не го харесва и се опитва да отрече, каквато и да е роднинска връзка с него. А да, соменах ли, че живее в мазето

 Заглавието не е съвсем вярно, понеже всеки, който ме познава, знае че казвам това изречение поне веднъж седмично (дори дневно). А сега да започнем с ужасната част от деня... Колкото и да не ми харесва да харча пари за нещо различно от книги, днес се наложи да отида да си купя бутуши, защото краката ми се чувстваха като в мини басейнче от няколко дни (колкото и забавно да звучи, всъщност е отвратително, дразнещо и безкрайно досадно). Та... прекарах около три часа в обикаляне на Paradise и, след като пробвах по пет пъти два чифта обувки, стигнах до решение... и тогава видях, че избраните обувки са достатъчно некачествено направени, за да съм сигурна, че ще изкарам с тях не повече от седмица-две. Другите, които бях харесала, не бяха в по-добро състояние. Затова се спуснах в центъра (където по принцип живея и следователно „разходката“ ми до мола е била пълна загуба на време). Обиколих още десетина магазина. Когато най-после харесвах нещо, се оказваше, че в момента нямат никакви бройки

 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.

 Като читател за мен няма нищо по-приятно от това да влезна в книжарница без причина и да убия няколко часа в разглеждане на книги или пък да се поровя „замалко“ из кашоните на Славейков. Но... уви, най-близките ми приятели не четат, затова дори само когато хвърля поглед към витрината на „Хеликон“ например, те ме повличат в обратната посока сякаш искат да ми откъснат крайник. Заатова направих топ 5 на проблемите да имаш приятели, които не четат.  Може цял час да им разказваш какво се е случило в книгата, която четеш, и накрая те ще отвърнат на ентусиазмът ти с едно „Аха“.  Когато те питат дали искаш да излезнете да хапнете някъде и ти им отвърнеш, че спестяваш за поредната книга, те въздъхват и започват да ти обясняват как не си съвсем наред (все едно вече не го знаеш).  Щом се зазяпаш пред витрина с книги, започват да те дърпат надалече сякаш животът им зависи оттова.  Ако се случи, че се съласят да дойдат с теб на Панаира на книгата през цялото време те питат

Айвярд, Виктория Двайсет и пет годишната Виктория предизвика същински фурор с книгата си и това не може да се отрече. Завършила е Южнокалифорнийския университет със специалност сценаристика. А едно от любимите ѝ занимамия е да се опитва да „предскаже“ какво ще се случи в следващия епизод на „Игра на Тронове“. Ахдие, Рене Рене Ахдие живее със съпруга си Виктор и кучто им Мушу в Северна Каролина. В свободното си време обича да готви, да танцува салса и да сее хаос в живота на героите си. Най-често пусканата песен на айпода ѝ е  The Only Moment We Were Alone .Член е на Дружество на детските писатели и илиюстратори и на Дружество на писатели на фантастика и фентъзи. Гордер, Юстайн Юстайн Гордер е роден на 8 август 1952 г. в столицата на Норвегия – Осло. Гордер завършва университета в Осло, където изучава скандинавска литература, теология и философия. Започва да пише след 1974 г., като участва в написването на учебници по философ

 Здравейте! (Сама се учудвам колко често пиша напоследък).  Имало едно време... в един вторник (днес е вторник,нали?!) едно момиче, което се ровело из фейсбук, когато видяло четири-пет поста, включващи "Blogmas" в името и решило да разбере какво пък ще е това.  Блогмас е предизвикателство, в което трябва да качваш, колкото може повече в рамките на един месец. За това...  Решех да пробвам да направя това чудо Блогмас. Няма да мога да публикувам всеки ден, но ще се опитам да имам +4 поста седмично. Напоследък имам и различни идеи за блога, така че се сдобих и с оправдание да досаждам по-често.  Лека вечер! :)

За книгата: Първоначално книгата е била произведена в лимитирана серия състояща се от седем екземпляра, всеки от тях илюстриран ръчно от Дж. К. Роулинг. Един от тях е бил предложен на търг през 2007 и се е очаквало да се пордаде за 50,000 паунда; в крайна сметка е купен за 1.95 милиона паунда (5.44 милиона лв.) от Amazon.com. За автора: Джоан Роулинг е родена на 31 юли 1965 година в Йейт, Глостършър. Има сестра, с две години по-малка от нея – Даяна. Семейството ѝ се премества близо до село Уинтърборн, когато Роулинг е на 4. През декември 1990 г. майка ѝ умира от множествена склероза едва на 45 годишна възраст. От 1991 до края на 1993 г. живее в Португалия и работи като преподавателка по английски език. Сключва брак с португалски журналист, докато живее в Порто и имат една дъщеря – Джесика, но бракът е краткотраен. След това се завръща във Великобритания и се заселва в Единбург, където живее сестра ѝ. Успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният а

Не знам дали някой е наясно защо напоследък публикувам ревюта толкова рядко. Но мисля сега да обясня. В момента уча чужд език (английски, след 7 години немски, на който мога да кажа две-три изречения) в езикова гимназия, което означава, че всичко, което правя е да пиша думи. Случва се някои дни дори да не чета. Но научих нещо за ученето (поздравявам се за най-добре измисленото изречение). А именно - нужно е търпение. Това, разбира се, е нещо, което ми липсва. Не знам защо си мислех, че в момента, в който ме приемат в езикова гимназия, ще науча езика. Но не става така. Истината е, че не е забавно да седиш и да пишеш думи и граматически упражнения отново и отново. Да, предпочитам да чета или да гледам някой сериал, но просто сядаш и учиш. Не, че се справям добре. Но в общи линии номера не е да мислиш колко по-забавни неща може да правиш, а да седнеш и да учиш, без да се замисляш за всичко останало (между другото граматиката в английския е много по-лесна, отколкото в немския, но фактът

Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в

Добър вечер! Извинявам се, че от толкова време не съм писала и качвала тук (то и не съм чела много), тъй като съм заек в езикова гимназия свободното ми време е сведено до минимум (използвам го, за да спя нощем :D). Но ще спра да ви обременявам с ежедневието си и ще карам по същество. Преди известно време участвах в конкурса „Бодлите на таралежите“. На 02.10.2016 на   сайта им бяха публикувани победителите. В условието на конкурса се казваше, че разказите и есетата са на свободна тема. Но при обявяването на най-достойните деца (най-общо казано, тъй като възрастовото ограничение е 12-19 години), един от членовете на журито е подчертал, че основната тема на съчиненията е да остана или не в България. Това може да се тълкува по два начина. Както че повечто деца са писали и ги е вълнувала тази тема, така и че това е било зададено условие за конкурса. Във втория случай това е несправедливо към участниците. Вярвам че всички са се постарали. Ако незнанието за темата е попречило на журит

        Идеята не беше такава, ама изобщо (дори си бях направила кратък план в дневника). Но явно това ще е първият пост в рубриката ми „Вал за...“. Рещих, че ще я пиша в четвъртък и неделя. А сега да започваме... Хората свързват 11 септември с падането на кулите близнаци през 2001, но една година по-късно това става рождената ми дата. Не съм чакала да стана 00:00 или нещо подобно, за да отпразнувам, дори не помня какво беше първото нещо, което направих, когато станах. От 11 съм навън и бях засипана от честитки и обаждания по телефона. Видях се с моя приятелка (Яна), а после отидох с родителите ми на гости при леля ми. Там слушах половин час как баща ми се кара със сестра си на тема ребърца и едва се въздържах да не въздъхна тежко... Когато си тръгнах с мама убихме двайсет минути да търсим торта, а после пак се видях с Яна. Тя ми подари ваучер от Greenwich и аз, разбира се, го похарчих на мига. Взех си „Илумине“ и „Българ“ (сега като се замисля трябваше да си купя преиздадената п