Чело коте книжки: блог за книги, картини, снимки, музика и филми

Честит рожден ден на мен! Или по-точно честит рожден ден на блога! Днес ставаме на годинка. На 25 май, лето господне 2016 качих първата публикация блога. Това е едно от малкото неща, които съм правила напълно сама, без да се допитвам и да моля за помощ от никого. И сега една година по-късно съм тук и още пиша. Сега... Да ви кажа и за името – Чело коте книжки. Ами да. Не е особено оригинално. Просто тогава ми се виждаше забавнои смислено, но нямам намерение да го променям за нищо на света. Може би започнах блога, защото нямах с кого да споделям всички книжни трепети и мисли, затова си казах – аз ще пиша. Който иска ще чете, който не иска – няма. Отне ми време и да реша как да водя ревютата, как да ги пиша. Предполагам вече всички знаете това – казвам няколко думи за книгата и автора, после пиша за историята, а след това казвам какво мисля. Ако си харесам нещо слагам цитати и връзки към сайтовете на авторите. Обикновено когато пиша за автора се заравям

За книгата: „ 13 причини защо “, издаден през 2007г., е дебютният роман на Джей Ашър, по който през 2016 г. Netflix заснема едноименния сериал. Романът печели много награди през годините, а през 2016 е преиздаден. За автора: Джей Ашър е роден на 30 септември, 1975 г. в Аркадия, Калифорния. Той отраства в семейство, което го насърчава да следва всичките си интереси – от свирене на китара до писане. След гимназията той решава, че иска да стане учител, но се отказва от това като в крайна сметка започва да се занимава с писане. Към момента той има публикувани три книги – 13 причини зашо (2007), The Future of Us (2011) и What Light (2016). Ревю: Всичко започва с пакет касети. Или със самоубийството на Хана? Или с първата ц е лувка на една тийнейджърка? Залагам на последното. Но книгата започва с касетите, намерени от Клей. Изпратени до следващия в списъка. 13 причини защо едно момиче посяга на собствения си живот, записани на тринайсет касети. Има само две правила – с

 Здравейте, книжни души!  Както обикновено в последния момент съм решила да ви кажа, че следващата седмица ще участвам в Разреваващото книжно предизвикателство , организирано от Нат от  Претрупаното книжно рафтче , Криси от  Diagnosis Abroad  и Ваня от  Ari's dreamy place .  Категорийте:  1. Детска книга, която така и не прочете като малък.  „Чарли и шоколадовата фабрика“ на Роалд Дал  Да, знам. Как може да не съм я чела?! Ами и филма не съм гледала. Добре че имам няколко шоколада вкъщи, така че ще мога да се потопя в книгата напълно.  2. Книга от over-hyped автор.  „13 причини защо“ на Джей Ашър  Тук мисля с един куршум да ударя два заека. Тази седмица една съученичка ми зае книгата и трябва да я върна във вторник така че момента е доста подходящ да я прочета.  3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш.  „Полулош“ на Сали Грийн  Виждали ли сте анотацията на тази книга?! Съжа

Режисьор: Бил Кондон В ролите: Иън Маккелън, Дан Стивънс, Джош Гад, Ема Томпсън, Люк Евънс, Ема Уотсън, Юън Макгрегър Сценарист: Стивън Чбоски (авторът на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“) , Евън Спилиотопулос (сценаристът на „Камбанка и изгубеното съкровище“) Ревю: Историята ни е позната, нали? Чели са ни я, когато сме били деца, и ние ще я четем (а някои сигурно са я чели вече на деца, че и на внуците си) на децата си, гледали сме анимацията хиляди пъти. Бел е красавицата на града, мила и добра е, но въпреки това „малко“ странна – сега чете, после ще ѝ дойдат разни идеи, разни мисли. А баща ѝ? Той е изобретател, майка ѝ е починала преди години. А около хубавото момиче се навърта и най-желаният ерген в града – Гастон. Когато баща ѝ тръгва към града, се озовава в снежна виелица. Но въпреки това намира подслон – в омагьосан замък, на тръгване обаче трябва да вземе една обещана роза. Роза, която някой трябва да заплати с живота

 За автора: Сюзан Денард е изминала дълъг път от малко градче в щата Джорджия. Докато е работила като морска биоложка, е пътувала из всички континенти освен Азия. Авторка е на две поредице. Едната - „Вещерия“ - е бест-селър на New York Times. Ако не пише, яде черен хайвер или получава рани в дождото. В момента живее в Средния запад със съпруга си две глезени кучета и две начумерени котки.  За книгата: „Веровещица“ е книга първа от поредицата „Вещерия“. Очаква се да има четири книгата, втората - „Ветровещер“ трябва да излезне през Април на български. Книгите са бест-селъри на New York Times.  Ревю: Още от първите страници на книгата, авторката ни въвежда в една съкровищница – приятелството на Изьолт и Сафия, главните героини в книгата.  Сафи има благороднически произход, а през голяма част от живота си е живяла с ужасния си чичо – пияница. Въпреки това той ѝ прави едно добро – изпраща я далеч от ада, който нарича дом. В самото начало разбираме и че Сафи живее в свят, където някои

Здравейте, здравейте, здравейте скъпи приятели! Тази вечер (ако изобщо напиша и кача това тази вечер) ще си говорим за книги И храна. С други думи – две от най-важните неща в живота ми. Ще ви кажа една тайна и ще ви помоля да не ме убивате – един шоколад ям между два и четири месеца! Мда, даже в момента на бюрото ми има един, който стои неотворен от декември. Това обаче в никакъв случай не означава, че не обичам да си хапвам сладко. Затова и днес отидох на събитието на момичетата от Trouble Bakers . Преди да продължа само ще вметна, че аз имам не съм на ти с градския транспорт. (Идея си нямате колко пъти съм се качвала в грешни трамвай, тролей, мотриси или съм бъркала посоките в опитите си да отида до училище, урок или при приятели). За щастие обаче този път отидох с мои приятелки. Въпреки че по програма събитието трябваше да почне в 16 ч., ние бяхме 15:30 ч. Разбира се, някак шантаво, при мен се получава някак, че има един затворен цикълк от събития – хубаво, лошо, хубаво; лошо,

За книгата: „Червен изгрев“ е дебютна за автора си (печели наградата дебют с първа книга за автора си в Goodreads) и е първа част от трилогия. През 2014 е издадена в Щатите, а година по-късно е и на българския пазар. Следващата част от трилогията е „Златен син“, издадена през януари 2016 в България. Скоро (до седмица-две надявам се) ще се появи и третата последна част „Morning star“ („Утринна звезда“) по книжарниците . За автора: Пиърс Браун прекарва детството си да строи крепости и залага капани в горите на шест щата и пустините на два. През 2010 завършва университет и му хрумва шантавата идея да продължи образованието си в училището за магия и вълшебства „Хогу о ртс“, но уви няма магическа жилка в него. Така че докато опитва да го направи като писател работи като мениджър. Сега живее в Лос Анджелис, където пише истории за космически кораби, магьосници, таласъми и други необикновени неща. Ревю: Да започваме. В книгата на Пиърс Браун  виждаме един вече

  Сама съм учудена, че седя пред лаптопа и пиша. Може би е малко безсмислено да публикувам това, след като вече е февруари, но пък аз винаги действам противно на логиката. В общи линии мога да ви изредя цял списък с причини защо изчезнах, но най-главните са – грип, мързел и страх.   Може би някой от вас ще си помислят – е, какво толкова, грип, имала си дори повече свободно време да пишеш. Да, ама не. Хич не е забавно да кашляш се едно се давиш, да си потънал сред одяла и носни кърпички, а само при мисълта да станеш да ти се ще да умреш. Е, за сметка на това прочетох няколко книги.   Мързелът си е мързел. Няма какво да ви обяснявам тук.   А пък страхът... Това средновековно средство за късане на нрвите, от което ви пиша в момента и наричам лаптоп, се самоизключва през 2 минути (ако имам късмет). Затова просто се притеснявах, че тъкмо ще напиша нещо и скъпото ми лаптопче ще се самоизключи. Но сега да минем към темата на поста.   Денят, в който бях най-притеснена, беше 18 ма

 Еха! Не мога да повярвам, че отново седя на стола си и пиша за блога. Готова съм да се разплача от щастие. Буквално искам да се разрева. Ама няма, защото през сълзите как ще виждам какво пиша? Та... Време е да обясня защо се губя от толкова време. Първо грипът ме повали, две седмици в общи линии не съм ставала от леглото (което на моменти ме побъркваше). Второ лаптопът ми, скъпият ми безценен лаптоп, на който пиша, се повреди и, разбира се, любимото ми братче реши да се бави възможно най-много, докато го оправи.  Но ето, че днес най-после, след няколко дни, в които не му говорих, лаптопито ми е живо и здраво, а най-хубавото е, че всичките ми файлове са си намястото, защото бях започнала да пиша един пост преди лаптопи да се развали и най-после мога да го довърша. Не успях да завърша Blogmas 2016, за което съжалявам, но пък аз ще си направя постовете, които исках да включа. До ден-два (или до края на ваканцията ми – 4 януари) ще кача и няколко ревюта, както най-хубавите и най-лоши