Вал за... ученето на чужд език и няколко съобщения

Не знам дали някой е наясно защо напоследък публикувам ревюта толкова рядко. Но мисля сега да обясня. В момента уча чужд език (английски, след 7 години немски, на който мога да кажа две-три изречения) в езикова гимназия, което означава, че всичко, което правя е да пиша думи. Случва се някои дни дори да не чета.
Но научих нещо за ученето (поздравявам се за най-добре измисленото изречение). А именно - нужно е търпение. Това, разбира се, е нещо, което ми липсва. Не знам защо си мислех, че в момента, в който ме приемат в езикова гимназия, ще науча езика. Но не става така. Истината е, че не е забавно да седиш и да пишеш думи и граматически упражнения отново и отново. Да, предпочитам да чета или да гледам някой сериал, но просто сядаш и учиш. Не, че се справям добре. Но в общи линии номера не е да мислиш колко по-забавни неща може да правиш, а да седнеш и да учиш, без да се замисляш за всичко останало (между другото граматиката в английския е много по-лесна, отколкото в немския, но фактът, че пишат едно, казват друго и мислят нещо коренно различно, ме побърква).
Но преди да приключа досадните ми приказки ще съобщя една дибра (може би не и за вас) новина - започвам отново да се занимавам по-активно с блога. Прочела съм доста неща, на които не съм писала ревюта, за което съжалявам. Освен това съм планирала едно проектче на име "Вал... пътува", където мисля да правя снимки и да разказвам за забележителностите и местата, които съм посетила. Но това, ако се случи, ще е след доста време (и все пак не се сдържах да ви кажа).
По-късно днес (стига да си напиша думите) мисля да ви зарадвам (или натъжа, ако не може да ме търпите) с поне едно ново ревю. Но засега ви оставям да се радвате ба живота си без мен.
(Съжалявам, ако има правописни грешки, за пръв път пила от телефон, но ще проверя по-късно). :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Честита една годинка!

Изображение
Честит рожден ден на мен! Или по-точно честит рожден ден на блога! Днес ставаме на годинка. На 25 май, лето господне 2016 качих първата публикация блога. Това е едно от малкото неща, които съм правила напълно сама, без да се допитвам и да моля за помощ от никого. И сега една година по-късно съм тук и още пиша. Сега... Да ви кажа и за името – Чело коте книжки. Ами да. Не е особено оригинално. Просто тогава ми се виждаше забавнои смислено, но нямам намерение да го променям за нищо на света. Може би започнах блога, защото нямах с кого да споделям всички книжни трепети и мисли, затова си казах – аз ще пиша. Който иска ще чете, който не иска – няма. Отне ми време и да реша как да водя ревютата, как да ги пиша. Предполагам вече всички знаете това – казвам няколко думи за книгата и автора, после пиша за историята, а след това казвам какво мисля. Ако си харесам нещо слагам цитати и връзки към сайтовете на авторите. Обикновено когато пиша за автора се заравям
Прочетете още