(Blogmas #7) Не-знам-какво-си и The Reading Habits Book Tag


По някое време вечерта на 6 декември 2016

Ако се чудите дали със заглавието питам какво сте, не сте прави. Ама не знам какво да пиша. Честит никулден! Имаше един виц... „Спаси шаран, изяж Николай“.
Купих си книгоразделител... надявам се да го ползвам. Обикновено ползвам хартийки от дъвки, бонбони, късчета хартия, касови бележки и какво ли още не, за да си отбелязвам страниците. Сетих се какво ще пиша! Стойте малко, просто не мърдайте...


17:30, 7 декември 2016

Окей, върнах се... и реших да направя The Reading Habits Book Tag. Никой не ме е тагвал, а пък аз тагвам всеки, който иска да го направи. Както и да е... да започваме.

1. Имаш ли специално място вкъщи за четене? 
Не, но обичам да чета на леглото.

2. Книгоразделител или обикновен лист хартия?
Както казах по-горе – всичко, ама наистина всичко.

3. Можеш ли да спреш да четеш по всяко време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и т.н.? 
 За жалост, четенето спира, когато класната влезне, ако ще това да е по средата на думата. :)

4. Ядеш ли или пиеш ли нещо докато четеш?
Не ям, но понякога пия чай, кафе, кола, нещо, всичко. :)

5. Можеш ли да четеш докато слушаш музика или гледаш телевизия?
Да, но предпочитам да не го правя. Когато чета от телефона обикновено го правя докато гледм някой филм/сериал.

6. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?
17. Горе-долу толкова съм започнала в момента. Гениалната логика, заради която бройката е толкова внушителна, е, че нямам време да прочета книгите по отделно и затова ги почнах един вид наведнъж...

7. Четеш вкъщи или навсякъде? 
Навсякъде по всяко време (незнайно защо страшно обичам преди олимпиади или важни изпити да будувам цяла нощ, за да чета).

8. Четене на глас или наум?
И двете. Четох „Тайната градина“ на глас на „чичо Бенджамин“ (което всъщност е името на бонзая в стаята ми, който е Фикус Бенджамин).

9. Четеш ли всичко или пропускаш страници?
Чета всичко, дори понякога закривам долните редове с ръка, за да не се плъзне погледа ми към края на страницата.

10. Пречупваш ли подвързията или я пазиш чисто нова?
Пазя я.


11. Пишеш ли в книгите си?
Не, но подчертавам с молив (задължително B4 и нагоре) цитати.

 Съжалявам, че вчера не качих нищо, по-късно, надявам се, ще ви се реванширам. :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още