Филмово ревю: Фантастични животни и къде да ги намерим (Blogmas #5)

Режисьор: Дейвид Йейтс
В ролите: Еди Редмейн, Катрин Уотерстън, Дан Фоглър, Алисън Съдол, Езра Милър, Саманта Мортън, Джон Войт, Кармен Еджого, Рон Пърлман, Колин Фарел
Сценарист: Джоан Роулинг

Ревю: Нют Скамандър пристига в Ню Йорк със своя тайнствен куфар. Разбира се, ако мъгъл го отвори, ще си каже, че всичко е наред. Но това не е така. От там излизат вскакви същества като душко, например. То(й) обожава лъскави предмети и затова всява хаос, като се измъква от Нют. Е, да оставиш малко крадливо същество да се шляе насам-натам не се разминаава на никого, особено ако забъркаш и не-магьосник в цялата история. Всъщност така започва всичко – с куфар, душко, не-маг и бившия аврор Тина Голдстийн. Освен това из магьосническия свят се е развилнял черният магьосник Гриндълуолд.


Моето мнение: Само като се сетя колко се смях и ми става лошо. Освен това по време на рекламите си набелязах четири филма, които искам да гледам, и една книга, която искам да прочета. Филмът не беше това, което очаквах... не че очаквах нещо. Знаех съвсем бегло за какво става въпрос, но тъй като сценарият беше писан от Дж. К. Роулинг и отновов щях да попадна в магьосническия свят, реших, че ще го гледам. Всъщност някой неща не ми станаха съвсем ясни, например около Гриндълуолд и Вторият Салем, но предполагам, че ако прочета сценарият всичко ще ми се изясни. Филмчето беше леко, забавно и страшно интересно, особено по отношение на черният магьосник Гриндълуолд, който, както всички знаем още от първата книга за Хари Потър, е победен от Дъмбълдор. За Джони Деп нямя да казвам нищо, ще ви оставя да разберете сами.


 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още