Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)
Помня,
че първата книжка, която прочетох като
малка, беше един сборник с приказки на
братя Грим. След това го четох отново и
отново, а преди да се науча да чета мама
ми казваше да си избера приказка, пак от
него, и ми я четеше на глас. Книжката вече
на нищо не прилича от толкова четене,
но все още си ми е любима.
Помня,
винаги молех да ми четат за „Желязната
печка“, слабо се сещам за какво се разказваше,
но може би братя Грим са ми любимите
детски автори наред с Астрид Линдгрен,
Джани Родари, братя Мормареви и Роалд
Дал.
Ако
още не сте се досетили, приказката, която
най-много ми напомня за зимата и за
Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път
чух за тази женица в „Магарешки истории“,
ако някой още помни това немско предаване,
ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така
се запознах с добрата баба Хола.
В
приказката най-много ми напомня за
зимата това, че, когато златното момиче
изтърсвало тъй силно дюшека, над
света се сипел сняг.
Версията
на приказката, разказана в „Магарешки
истории“ е доста по-... колоритна и
забавна, но аз харесвам и двете. Напомнят
ми за това колко е хубаво да прекараш
поне час сгушен до радиатора или потънал
в завивките и да поседиш да почетеш или
да погледаш телевизия.
Коментари
Публикуване на коментар