„Гневът и зората“ (Ciela) от Рене Ахдие

За книгата: В Америка книгата излезна през юни 2015, а на българския пазар е от февруари тази година. Историята е вдъхновена от добре познатата ни 1001 нощ. Не мога да кажа нищо повече освен че се надявам продължението да се появи и у нас, защото от април американците вече се радват на втората част. А на издателство Ciela съм страшно благодарна за цялостната работа по книгата и че чрез тях това бижу стига до все повече читатели. Отново поздравявам Стоян Атанасов, който е направил още една невероятна корица.

За автора: Рене Ахдие живее със съпруга си Виктор и кучто им Мушу в Северна Каролина. В свободното си време обича да готви, да танцува салса и да сее хаос в живота на героите си. Най-често пусканата песен на айпода ѝ е The Only Moment We Were Alone. Член е на Дружество на детските писатели и илиюстратори и на Дружество на писатели на фантастика и фентъзи.

Ревю: Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам (Джалал ал Дин Руми).
С тези думи започва „Гневът и зората“. Историята разказва за шестнайсет годишната Шахризад ал Хайзуран (Шази) и Халид ибн ал Рашид, халиф на Хорасан.
Сто живота за единия, който отне. Един живот за една зора. Ако пропуснеш и едно утро, ще те лиша от мечтите ти. Ще те лиша от града ти.
И ще взема хилядократно тези животи от теб.
 Така завършва прологът на книгата. Тези думи не ми даваха мира през цялото време, докато не научих историята зад тях (която умишлено няма да ви разкажа). Тези няколко изречения подтикват Халид да се жени за ново момиче всеки ден, а на следващата сутрин да отнема живота му, като го обесва на копринено въженце. Това продължава, докато не се появява нашата главна геройня.
 Една от жертвите му е била най-добрата приятлка на Шахризад – Шива. Именно по тази причина Шази идва в двореца – за да отмъсти на чудовището, което е отнело ценен за нея човек. Ала нещата се объркват. Кръвожадния звяр го няма, има осемнайсет годишно момче, което крие твърде много тайни и таи в сърцето си голяма мъка. И няма как, невъзможно е, неизбежно – те се влюбват. Ако смятате, че книгата се изчерпва с тяхната история, се лъжете. Освен за тях двамата, разбираме за първата любов на Шахризад – Тарик, който упорито се опитва да я спаси. Сблъскваме се с двама отчаяни бащи – на Шази и на Шива. Първият иска поне малко да възвърне контрола си над ситуацията и да спаси момичето си от лапите на едно чудовище, а вторият иска да унищожи убиеца на дъщеря си.
 Срещаме се с интересната гъркиня Деспина – прислужницата на Шахризад. Деспина винаги е безупречно облечена и гримирана и никога не оставя Шази да се наспи. Още в началото тя си признава, че е шпионка на халифа, но бързо се превръща и в нещо като приятелка за господарката си. Или поне до един нещастен „инцидент“...
Дворецът крие много тайни, тайни за семейството на Халид. А бащата на Шахризад притежава необичайни способности, които и тя е наследила. Какво обаче ще се случи, ще трябва сами да разберете. Аз млъквам, че ще взема да ви разкажа всичко.

Мое мнение: Това ревю е по-различно, по-специално. Защото книгата на Рене определено ще влезне в моя Топ 10 на 2016 г. Влюбих се във всеки един от героите, от упоритата Шази до мърморещата Деспина. Няма герой в цялата книга, който да не съм харесала. Да, ядосвах се на някои, но се и смях. Преживях едно невероятно приключение изпълнено със загадки, чакащи да бъдат разрешени. Финалът по никакъв начин не ме разочарова. Напротив бях щастлива, че свърши така, защото искам да чета, колкото се може повече за Шахризад, Халид, Тарик, Джалал, Деспина и за всички останали. Обожавам начина на писане на авторката. Изреченията са кратки, но има страхотни описания. Обичта, която се заражда между главните герои не е насилена, не те оставя с чувството, че цялата идея на книгата се е въртяла около любовната им история, ала без особени идеи. Напротив, това че между Шази и Халид се появява искра става невероятно естествено и плавно. Не бих казала, че това е типа история с любов от пръв поглед. Нещата се случват бавно (всъщност между тях припламва нещо още в първите два-три дни, ала аз останах с впечетлението, че беше минало повече време), но в никакъв случай тягостно. Шахризад обиква момчето, което вечно премисля, преценява нещо, което е готово да спаси хиляди с цената на кръвта на сто момичета и разяждащата го отвътре вина. Влюбва се в момчето, което я обича и уважава. А той обиква момичето, което не познава граници, което е необуздано във всичко, което прави. Ала както във всяка връзка и тук те си имат проблеми. Тя не понася тайните му и собственическото му поведение, а той мрази това, че тя мисли, че знае твърде много за него. Но се справят с това, по един или друг начин.
 Един от любимите ми герои стана бедуйнският шейх Омар и любопитното му сърце. Определено чета всеки разговор с него с голяма усмивка на лицето. Друг мой любимец е учитлят на Халид – Муса, който макар че се появява само веднъж в книгата, разкрива много за миналото на халифа. Надявам се да чета повече и за двамата в продължението на „Гневът и зората“.
Дано да съм успяла да ви заинтригувам достатъчно, за да я прочетете и вие. :)

Цитати:
Някаква дрънкулка? Любовта е сила сама по себе си, сайиди. Заради любовта хората се решават и на немислимото... и често постигат невъзможното. Не бих се надсмивала над силата ѝ.
Аз не се надсмивам над силата ѝ. Оплаквам ролята ѝ в тази история.
Натъжен сте заради значението на любовта в живота на емира?
Разстроен съм от значението в живота на всички ни.

Единственото нещо, което съм научил с абсолютна сугурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.

Но... защо я обичаш?
Що за смешен въпрос е това?
Не е смешен въпрос. Много прост въпрос е. Трудността се крие в отговора му.

– Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.

Интересни връзки/сайтове:
http://reneeahdieh.com/ - сйтът на Рене, където може да разберете повече за нея и за книгите ѝ.


Поздравявам всеки, който успя да ме изтърпи и прочете всичко. Сега малко ще избягам от любовната тематика, затова днес смятам да започна „Границата“ на Робърт МакКамън. Нямам представа кога ще я прочета или кога ще кача ново ревю, но ще се опитам до края на семицата да пусна нов таг.

Коментари

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)