„Даркмут“ (Ciela) от Шейн Хегарти

„Даркмут“ от Шейн Хегарти


За книгата: „Даркмут“ стана световен бестселър и побърка хиляди фенове на „Пърси Джаксън“. В Германия поредицата има собствен сайт, където има игри базирани на книгите (там е излезнала цялата поредица), а освен това има и канал в youtube. Първата книга е преведена на повече от 16 езика, а в България е имало търг между няколко издателства за правата над нея, спечелен от Ciela.

За автора: Шейн Хегарти е ирландски журналист и писател, който живее в Скерис, Ирландия, заедно със съпругата и четирите си деца.

Ревю: Фин е най-обикновено дванайсет годишно момче. Е, като изключим факта, че трябва да защити града си и да спаси родителите си. Но колко може да е трудно това? Нали всеки герой го е правил? Хлапето цял живот се е обучавало, за да брани хората от Легендите. Би трябвало да се справи. Да, но Фин не е герой, макар че знае всичко на теория, а когато се опита да го приложи на практика, успява... почти. Почти скача, почти се претъркулва, почти се изправя на крака, почти може да направи и много други неща... Но не напълно. Да си го кажем направо: Фин е непохватен и несръчен – пълен неудачник. Въпреки това трябва да се справи с минотаври, мантикори, хогбуни и уолпъртингъри (внимавайте, гадинките хапят!). А на всичко отгоре има и зловещо предказание, което не е чак толкова ясно, колкото се твърди. Пък и единственото сигурно нещо в предвиждането на бъдещето е, че то не може да бъде предвидено. Ако Фин можеше, не би бил Ловец на Легенди, но това не е професия, която си избираш. Трябва да си се родил такъв. Както бащата на Фин и дядо му Найл (но никой не иска да говори за това), както и неговия баща. Момчето трябва да влезне в Опустошената страна, там където живеят всички Легенди. Дали ще се върне в своя свят обаче е друг въпрос. А очите на дядо му гледат надолу не само от срам... ;)


Моето мнение: Книгата е увлекателна и се чете бързо, добър избор да разпуснеш през уикенда. Мислех, че няма да искам да прочета останалата част от поредицата, тъй като въпреки всичко не харесах „Даркмут“ особено. Докато не стигнах последните двайсет страници и не зяпнах с отворена уста и ококорени очи написаното. Въпреки че тази първа част ми се стори като едно изключително дълго и мудно въвеждане в света на Фин, ще чакам следващата книга заради този неочакван финал, който ме кара да мисля, че в продължението ще има много повече действие и битки. Специални благодарности за Стоян Атанасов, който е направил една от най-невероятните корици на книги, които имам.


  

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още