„Алена кралица“ (Ciela) от Виктория Айвярд

За книгата: Не мисля, че има някой, който да не е чувал за „Алена кралица“ на Виктория Айвярд. Още преди Ciela да издаде книгата на български (за което съм им страшно благодарна) знаех доста за сюжета. Втората част от четирилогията („Стъкленият меч“) излезна у нас през февруари тази година, а третата част излиза в Америка през 2017 г.

За автора: Двайсет и пет годишната Виктория предизвика същински фурор с книгата си и това не може да се отрече. Завършила е Южнокалифорнийския университет със специалност сценаристика. А едно от любимите ѝ занимамия е да се опитва да „предскаже“ какво ще се случи в следващия епизод на „Игра на Тронове“.

Ревю (без спойлери): В света, в който живее Мер Бароу, хората се делят на две части – Червени и Сребърни. Какъв си зависи от кръвта ти, нашата Мер е с червена кръв – една от простолюдието, което работи за „Елита“. Законите на страната на момичето гласят, че ако до 18 не чиракуваш и нямаш работа, те пращат на фронта да се биеш. Проблемът е, че тя не отговаря на никой от двата критерия, но отдавна се е примирила, че ще замине на война. Обаче е вярвала, че най-добрия ѝ приятел Килорн е в безопасност като чирак, но рибарят, при който работи един ден внезапно умира. Така Мер осъзнава, че трябва да спаси и двамата, а след загадъчна среща с непознат пред един бар, тя се оказва на работа в двореца. При един нещастен инцидент тя се озовава в мрежа от електричество, но... оцелява. Не само оцелява, тя контролира мълнията, поне за кратко и това пред очите на цялата благородническа (с извинение) сган. В следващия момент е на аудиенция при краля, кралицата и двамата принцове. Кралското семейство се чуди къде да я скрие, защото не може да я убие... засега...

(Със спойлери): Преди да започна да разисквам обратите в книгата, ще ви помоля, ако не сте я прочели да пропуснете тази част от ревюто, защото съм се подлъгвала да чета спойлери няколко пъти и после съм се гневяла на себе си, затова моят съвет е просто да не си разваляте удоволствието.

 Новината, че Кал се оказа принц не ме шокира. Просто ми се струваше невъзможно Мер да проведе загадъчен разговор със странен непознат и той да изчезне. Когато обаче я омъжиха за Мейвън гледах книгата втренчено петнайсет минути. Не го очаквах. През цялото време се вълнувах с кой ще бъде накрая Мер, но далеч повече ме интересуваше дали ще премахнат разделението Сребърни-Червени. Гневът, който ме стисна за гърлото, при разкритието, че Мейвън е предател само заради завист и тийнейджърска ревност, направо ме накара да треперя. Не помня кога за последно бях използвала толкова нецензурирани думи (е, само в ума ми). Понеже всичките ми познати, които са чели книгата, искат Мер да е с Мейвън, през цялото време вярвах, че той е добър. А сега мразя и двамата братя. Единствената разлика в отношението ми към тях е, че след като Кал защитава момичето на арената, не искам да го убия.

Мое мнение: На първо място искам да убия Мейвън. Всъщност го направих пък било то и само във въображението ми. Сега ще ви опиша как премина нощта на миналия четвъртък докато четях последните петдесет страници от книгата. Чета две-три страници, ставам и забивам юмрука си в стената, после пак и пак, и пак, и пак. Цяло чудо е, че не си разкървавих кокалчетата. Добре е, че нямам познати, които да приличат на него. Ако имах или щях да им издера очите, или да падна и да заплача... второто е по-вероятно. Дори сега, докато пиша, щом си спомня края ми се доревава, макар че тогава изпитвах единствено гняв. В момента дори седя и се тъпча с някакъв нещастен корнфлейкс и слушам възможно най-тъжните и/или гневни песни, за които се сещам.

След като се начетохте на душевните ми излияния, ще продължа с „по-сухи“ неща. (Това май ще стане доста дълго ревю.)  От ревютата, които прочетох, забелязах, че първите 250-350 страници вървяли доста бавно. Е, при мен това не важеше, до около 60 страница едвам избутвах и после изведнъж не успях да осъзная кога съм затворила книгата. Но пък бях спойлната от едни приятелки и реших, че искам възможно най-бързо да прочета нещата, за които ми разказваха.

Сега се чудя кога ще мога да ида да си взема следващата част (забраних си да купувам книги, докато не прочета съкровищата, които взех от Ciela на 24 май).

Интересни връзки/сайтове:

http://victoriaaveyard.com/ - сайтът на Виктория

http://victoriaaveyard.blogspot.bg/ - блогът на Виктория

 Преди да завърша исакам да ви споделя, че следващото ревю ще бъде на „Гневът и зората“ от Рене Ахдие и за да не издавам нищо ще кажа само че преди два дни прочетох книгата, а вчера я започнах наново. В свое оправдание – нямам никакво желание да напускам света на Шази и Халид. Надявам се Ciela да издадат скоро продължението. А ревюто се надявам да бъде качено утре до около 12 ч.