Таг: Съди за книгата по корицата

 Качвам този таг по две причини: 1) не знам кога ще кача следващото ревю, може да е след наистина много време или пък скоро и 2) в 8:12 сутринта умирам от скука, така че ми трябва нещо интересно, което да правя.
 За тези, които не знаят какво представлява „Съди за книгата по корицата“, обяснявам... Е, всъщност се подразбира. Според корицата на дадена книга, която не съм чела, трябва да преценя какъв е сюжетът и/или да кажа за корица на книга, която съм чела, доколко подхожда на историята. Да започваме. :)

Книги, които не съм чела:

1) „Магнус Чейс и боговете на Асгард: Мечът на лятото“ (Егмонт), Рик Риърдън – Всички цветове на корицата ми крещят: „Магия!“. А пък момчето, което се бие с... хм... нещо средно между вълк и мечка(?), ме навежда на мисълта за битки и опасности. Може би ще става въпрос за приключения, може да има някакво съкровище или пък някой да трябва да бъде спасен?
 Прочетох резюмето. В книгата се разказва за младия Магнус, който се оказва син на северен бог, преданията на викингите са истина, а боговете на Асгард се готвят за война. Момчето трябва да намери оръжие, което е изгубено преди хиляди години, за да спре надвисналото опустошение. Атака на огнени великани го прнуждава да избере между своя живот и този на хиляди други.
 Почти отгатнах. Само дето някакво оръжие не е точно „съкровище“ и не един, а хиляди трябва да бъдат спасени.
 Идеята за книгата много ми напомня на „Рунически знаци“ от Джоан Харис. 
 В книгата на авторката на „Шоколад“ се разказва за Мади Смит, която е вещица. А това е много лошо. И опасно. Всички знаят това. Момичето е приятелка с Едноокия – странник от Външната земя, който я учи на магия. Но един ден той ѝ казва, че трябва да слезне в Долния свят, да намери тайнствен предмет на име Шепнещия и да му го донесе, за да предотвратят Рагнарьок. Но нещата се объркват... 
Ако прочета „Магнус Чейс и боговете на Асгард: Мечът на лятото“ мога да направя сравнение между двете книги, а сега да продължаваме с тага...

2) „Принцесата на вълците“ (Егмонт), Катрин Констабъл – Когато гледам корицата, си мисля за сковаващ студ. Може би ще се разказва за някакво момиче, което има по-специална връзка с вълците. Предполагам ще има някакво приключение/предизвикателство в замъка, който ми напомня за Русия.
Може момичето да е имало трудно детство, но един ден да разбере, че може да говори и/или подчинява вълците? Тук вече доста гадая.
 В книгата се разказва за Софи, която е сама на света и пътува със своя приятелка на екскурзия в Русия, но се оказват на грешен влак. Спасява ги една принцеса, която ги води в двореца си. Там тя пленява двете момичета с легенди и предания за изгубени диаманти и трагично минало. През нощта, когато вълците излизат, Софи открива повече от вълшебни истории в тайнствения замък.
Добре. Всичко, което познах, беше, че детството на момичето е трудно и че действието се развива в Русия. Този път не се справих никак добре...

Книги, които съм чела:

1) „Крадецът на книги“ (Пергамент), Маркъс Зюсак – Корицата дава само бегъл намек за шока, който ми предостави книгата. Четох я преди повече от година, но още при спомена за последните редове ми се доплаква. Можем да предположим, че ще се разказва за младо момиче (Лизел Мемингер), което ще се срещне със Смъртта. За корицата това можем да кажем. И то е самата истина. Лизел се среща със Смъртта три пъти. В три цвята – червено, бяло и черно. Тази книга е особена – или ще ти хареса, или не, няма средно положение. На мен ми хареса. Даже е една от любимите ми книги. А щом намеря сили, ще напиша ревю.





2) „Рубинено-червено“ (Ибис), Керстин Гир – От корицата си личи, че ще става въпрос за пътуване във времето, а момичето е пътешественичката. Историята разказва за тийнейджърката Гуендолин, която е отраснала в семейство на пътешественици във времето. Братовчедка ѝ е такава. Или поне така мислят всички. Но вместо това Гуен започва да отскача до миналото, а тя няма и представа от бални танци, фехтовка или етикет. Сякаш проблемите с пътуването не ѝ стигат, а се влюбва в Гидиън, друг носител на гена за пътуване в миналото.
Книгата е лека и разпускаща, така че ако ви доскучае някой уикенд – историята ще ви гарантира забавление.




Това беше всичко от мен, надявам да ви е било интересно :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още