„Портокаловото момиче“ (Дамян Яков) от Юстайн Гордер

За книгата: „Портокаловото момиче“ е издадена през 2003 г., а през 2010 вече е и в България. Тя е една от многото издадени книги на скандинавския писател, но най-голям успех му носи „Светът на Софи“.

За автора: Юстайн Гордер е роден на 8 август 1952 год. в столицата на Норвегия – Осло.Гордер завършва университета в Осло, където изучава скандинавска литература, теология и философия. Започва да пише след 1974 г., като участва в написването на учебници по философия и богословие. Най-голям успех претърпява романът „Светът на Софи” (1991), който в продължение на три години оглавява списъка на националните бестселъри на Норвегия. Книгата е преведена в 45 страни и донася на автора световно признание.

Ревю: Какво ли е да получиш писмо от мъртвия си баща, починал преди единадесет години? Какво ли е да четеш за едно портокалово момиче, за една катеричка? А какъв е отговорът на въпрос, който трябва да „отлежи“? Петнадесетгодишния Георг живее с доведения си баща Йорген, сестра му Мириам и майка му. Един ден, когато се прибира от училищен, баба му му връчва писмо написано преди единайсет години от баща му, който Георг не може да си спомни. Нека си признаем – не получаваме такава кореспонденция всеки ден. А писмото ли? Прилича на онези задачи, в които се казва, че по улица вървят двама бащи и двама сина. Но тук не е така. Тук можем да видим два пъти миналото и два пъти бъдещото. Имаме и един въпрос, въпрос с отворе, самостоятелен за всеки отговор.

Моето мнение: За пръв път започвам от тук. Обикновено пиша ревютата си в точно определен ред – така, както ги виждате. Седнала съм пред лаптопа и тракам по клавишите, докато слушам Лунната соната, а още не са минали и 10 мин., откакто прочетох книгата. Не мога да ви опиша колко пъти се разплаках. Последните 40 страници разлиствах плчейки. Преди няколко дни се замислих какво ще рече ед

на история да е красива. Днес си отговорих. Красотата не означава съвършенство, тя често е възхитителна, заради дребните пропуски. Това беше едно от най-подтикващите към размисъл неща, които съм чела. Колебанията, които ме спохождаха днес, не ми бяха непознати. Задавала съм си въпроси засегнати в книгата и преди. Но това са онзи тип главоблъскацини, за които можем да кажем, че всеки има свои отговор и той е верен и важи само за него.

Цитати:
В музиката на Бетовен има прекалено много и от рая, и от ада.

Не вярвам в това наистина. Но копнежът по нещо невероятно си има собствено име. Нарича се надежда.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още