„Двор от мъгла и ярост“ (Егмонт) от Сара Дж. Маас

 Тъй като в ревюто си на "Двор от рози и бодли" говорих за автора и за книгата, този път започвам направо с резюмето. Приятно четене :)

Ревю (има спойлери за първата част на поредицата): Happy end! Така завърши първата книга. Тамлин и Фейра са прибраха в Двора на Пролетта и заживяха щастливо... да, ама не. Действието се развива три месеца след В недрата на Планината, където Фейра победи Амарнта, умря и получи елфическо тяло. Всички бяхме любопитни какво ще се случи с главната ни геройня и Рисанд, като се има предвид сделката, която бяха сключили. Освен това имаме нови герои. Например Ианта, една от Върховните жрици. Тя помага на Фейра с подготовката на сватбата ѝ с Тамлин. Но дали „най-щастливия ден“ на младоженката е такъв? Това ще ви оставя да разберете сами, но няма как не да ви кажа кой дойде изневидлица и без покана. Рисанд (странно, но това с появяването стрaшно ми напомни на злата кралица и спящата красавица). Сделката си е сделка и след три месеца отсъствие, той реши, че е време да вземе Фейра за седмица. Този сюжет се разигра няколко пъти до онази случка... случката, която много сериозно ме накара да се замисля върху държанието на Тамлин в предшната книга. Но ако мислите че ще ви кажа какво е станало, грешите (Ели, споко, този път ще си мълча, че май наистина ще кажа твърде много : D). Веларис. Най-красивият град на света. Невероятно описан. Човек може да усети магията му, струяща през страниците. Освен това Фейра живее там заедно с Рис, братовчедка му Мор и приятелите му Касиан, Азриел и Амрен. Но въпреки прекрасното място проблемите за главните герои не свършват. Амаранта може да си е отишла. Но тя беше само един от генералите на краля на Хиберн, а той е жив и здрав... и има армия. Да не споменаваме книгата. „Хайде пък сега, една книга какво толкова?“ биха ме попитали някои. Става въпрос за магическа книга, толкова могъща, че може да разцепи земята на две. Освен това Фейра открива сродната си душа. Спирам да говоря, че едни определени хора няма да са щастливи, ако ви разкажа всичко (Ели, Елси, Коко, добре че ви има да си бъбря с някого за елфи, ловци на сенки, възнобновители и какво ли още не :D).

Моето мнение: Не знам как ще изчакам, докато излезне третата книга!!! Направо се побърквам при мисълта, че трябва да чакам цяла година. Втората част на поредицата ми хареса много повече от първата. Има една основна причина за това – израстването на Фейра като геройня. В началото на тази книга виждаме една несигурна в себе си Фейра, съсипана от преживяното В недрата на Планината, и самообвиняваща се заради чувствата си към Рисанд. И това продължава до момента, в който тя осъзнава, че наистина е обичала Тамлин, може би още го обича, но... обичала го е онази Фейра, която е имала нужда от закрилата му, а тази тук и сега иска само свобода. Виждаме как в единн момент си казва, че заслужава нещо по-добро. Някак не гледам с добро око на книги, в които човек намира любовта на живота си на 100 страница и остава с нея до края на живота си. Не става така. Не и в моя свят. Може би заради това книгата ми допадна. Сега остава да чакаме третата част. :(

Интерсни сайтове/връзки:
A Court of Mist and Fury Spotify Playlist - плейлистът на Сара към „Двор от мъгла и ярост“
A Court of Mist and Fury Full Playlist - списък на всички песни от плейлиста.

Кратка бележка (май ще ми станат навик)

Искам да благодаря на всички, които четат блога ми. Вчера за мен беше много специален ден. Докато се прибирах след урока по плуване проверих статистиката за посещенията и видях, че ревюто ми на "Господари и господарки" има 1003 преглеждания (към този момент 1549) и не мога да опиша колко щастлива се почувствах. Искам да благодаря за това на всички вас, за дето четете това, което пиша. Благодаря, благодаря, благодаря.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още