„Двор от рози и бодли“ (Егмонт) от Сара Дж. Маас

За книгата: „Двор от рози и бодли“ е втората поредица след „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас. На много места ще срещнете книгата под названието ACOTAR, което е съкращение на оригиналното заглавие A Court of Thorns and Roses. Втората част се казва „Двор от ярост и мъгла“, като се очаква да има общо осем книги от серията.

За автора: Сара Дж. Маас е родена през 1986 г. в Ню Йорк. Посещава Hamilton College и специализира творческо писане. Започва да пише и публикува първата си книга „Стъкления трон“ във Fiction Press. В момента работи по нова книга на име Catwoman, която се очаква да излезе през 2018 г.

Ревю: На много места може да срещнете, че книгата е съвременен прочит на „Красавицата и звяра“. Ще си позволя да не се съглася. Защото Фейра определено не е невинна душа. Готова е да направи всичко, за да спаси семейството си. Роднините ѝ не оценяват това, презират я и я смятат за даденост. А тя не ги е оставила на прозивола на съдбата заради едно обещание. Клетва, която майка ѝ е поискала на смъртния си одър. Но това се случва в земите на простосмъртните... А отвъд стената, която ги дели от останалата част на света има различни Дворове на елфите. И различни Велики господари. Разбира се, има и един злодей или зла кралица в случая. В сякаш най-мразовития ден Фейра е излезнала на лов. Но надали е очаквала да срещне вълк. Животно, което дори не я напада, но тя него - да. За жалост елфите и хората са сключили договор, според който след хладнокръвното убийство животът на Фейра принадлежи на Господаря на Двора на Пролетта, Тамлин. Но вместо да я убие той... я кани в дома си? Това определено е нещо неочаквано. Животът ѝ се превръща в приказака. Фейра най-после има достатъчно храна и няма нужда да се чуди как да преживее, може да сбъдне мечтата си, да рисува. Но нещо не ѝ дава покой – как е семейството ѝ. Освен това Тамлин крие твърде много неща от нея. А те започват да се сближават, влюбват се. Да не забравяме Рисанд, потайния Господар на Двора на Нощта, който Фейра среща по време на празника на Каланмаи. Сякаш проблемите не стигат, а идва и Амаранта, която явно не е щастлива, ако всички около нея не страдат. Прибавете червеи, една сделка, не способнсота за четене и едно кеменно сърце, разбъркайте добре и ще открите какво представлява „Двор от рози и бодли“

Мое мнение: Прочетох книгата точно за три дни и половина. През това време съм спала не повече от 4-5 часа на денонощие. Попаднах в един изцяло различен и уникален свят. Не бях чела нищо свързани с елфи (благодарение на Тери Пратчет в главата ми звучи „господари и господатки“ или „сияйният народ“) преди да ми попадне книгата на Сара. В началото се обърках. Защо елфите не харесват желязо (оказа се, че нямат проблем с него) и ясенови стрели? Наистина ли са безсмъртни? Нали уж не могат да лъжат? Но всичко ми се изясни бързо и потънах в света на Фейра, Тамлин и Рисанд. Не съм чела предишната поредица на Маас (грешка, която скоро ще поправя), но някак смятам, че тази ще бъде по-важна за мен. Книгата си заслужава, защото героите не са перфектни. Те лъжат, убиват и са готови на всичко, за да защитат това, което обичат. Виждаме миналото на злодейте и започваме да се чудим дали няма причина да са такива. А когато всичко свършва, се питаме дали краят трябваше да е такъв. Фейра израства изключително много като героиня, но за това ще говоря в ревюта на „Двор от ярост и мъгла“.

Интересни сайтове/връзки:
http://sarahjmaas.com/ - официалният сайт на Сара Маас
Map of ACOTAR World – карта на Притиян (светът на Фейра)
A Court of Thorns and Roses Spotify Playlist – плейлистът на Сара към „Двор от рози и бодли“
A Court of Thorns and Roses Full Playlist – списък на всички песни от плейлиста

Кратка бележка...

Както много от вас знаят миналата седмица се проведе БКМ (Бъларски книжен маратон), който чаках с голямо нетърпение. За съжаление по стечение на обстоятелствата не можах да участвам. Тази година бях седми клас, вече отдавна се записах в гимназия и в общи линии часове наред си пиша с новите ми съучници (Елси, Коко, Ели, за вас говоря :D). Отделно в семейството ми се случиха сбития, които ме разстроиха безкрайно много, и рядко имах желание да чета. Сега обаче съм доста по-добре и се опитвам да избутам последните 130 страници от „Господари и Господарки“. Да се надяваме да я свърша по-бързо, за да кача ревю.



 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още