Филмово ревю: Аз преди теб

Режисьор: Теа Шарок
В ролите: Емилия Кларк, Сам Клафлин, Чарлз Денс, Джанет Мактиар, Джена Коулман, Матю Луис 
Сценарист: Доджо Мойс

Ревю: Когато младата Луиза Кларк е уволнена от любимата ѝ работа като сервитьорка в провинциалното градче, в което живее, се изправя пред истинска трудност – да си намери нова работа. След като минава през какви ли не предложения, се озоава в „замъка“ на английската местност. Там тя се запознава с Уил Трeйнър, за който трябва да се грижи. Но той дори не желае да говори с него, а Лу смята, че всичко може да се оправи с чаша чай. Оказва се, че не чая, а няколко счупени рамки със снимки и случайна шега помагат в тяхната ситуация. Кларк и Уил започват да се разбират, сприятеляват се и се радват на всеки миг, в който бягат от сивото ежедневие. В един наглед хубав следобед Лу случайно чува разговор между г-н и г-жа Трейнър, а това променя всичко за Луиза и за Уил. Защото той иска да сложи край на живота си, а тя с всички сили се опитва да го спре. Не мисля, че някой може да каже точния момент, в който те се влюбват, то... просто се случва, колкото и клиширано да звучи. За да не издам нищо, ще кажа само че всичко заършва в клиника в Швейцария, там какво става, ще трябва да разберете сами.

Мое мнение: Не съм сигурна откъде да започна. Сам Клафин и Емилия Кларк се справиха страхотно в ролите си на Уил и Луиза. От друга страна въобще не си представях Нейтън така. Което не е лошо, напротив - Stephen Peacocke изигра страхотно ролята си. Много добро впечетление ми направи, че финалът на филма следва този на книгата. Но... (няма как без едно „но“) имаше пропуски в адаптацията, които много ме разочароваха. Разбирам, че е невъзможно книга от 400 страници да бъде вместена в 110 минути. (Сполйлер за книгата). Обаче не можах да преглътна липсата на частта, в която Лу влиза в лабиринта, но не излиза. И как. след като Уил я извежда, тя му разказва историята зад това. Не успях да приема и това, че сестрата на Кларк е представена в толкова положителна светлина. Защото в книгата виждаме, че това не е така. Напротив – Лу често се ядосва на сестра си. Това не означава, че не я обича, просто не се разбират толкова добре, колкото изглежда във филма. (Край на спойлера). Саундтракът към филма беше страхотен, а фактът, че сценарият е написан от Джоджо Мойс, ме изненада приятно. Предполагам, ако не бях чела книгата, филмът щеше да ми хареса много повече, ала просто не можа да предизвика в мен чувствата, които ме заляха като вълна докато четох романа. Въпреки всичко не съжалявам за парите, които дадох за билета. Филма и най-вече книгата си заслужават. :)



За протокола: пробвах се с „Границата“ на МакКамън и не ми се получи. Може би ще се опитам пак през септември. Междувременно прочетох „Двор от рози и бодли“ и „Двор от ярост и мъгла“ (и дотам бяха плановете ми да зарежа романсите за малко), а сега чета „Господари и господарки“. Ревютата на Дворовете не знам кога ще напиша и кача, но напълно задължително ще гледам до края на седмицата да постна списък с книгите, които ще прочета по време на БКМ. :) 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още