Най-хубавите и най-лошите дни през 2016

  Сама съм учудена, че седя пред лаптопа и пиша. Може би е малко безсмислено да публикувам това, след като вече е февруари, но пък аз винаги действам противно на логиката. В общи линии мога да ви изредя цял списък с причини защо изчезнах, но най-главните са – грип, мързел и страх.

  Може би някой от вас ще си помислят – е, какво толкова, грип, имала си дори повече свободно време да пишеш. Да, ама не. Хич не е забавно да кашляш се едно се давиш, да си потънал сред одяла и носни кърпички, а само при мисълта да станеш да ти се ще да умреш. Е, за сметка на това прочетох няколко книги.

  Мързелът си е мързел. Няма какво да ви обяснявам тук.

  А пък страхът... Това средновековно средство за късане на нрвите, от което ви пиша в момента и наричам лаптоп, се самоизключва през 2 минути (ако имам късмет). Затова просто се притеснявах, че тъкмо ще напиша нещо и скъпото ми лаптопче ще се самоизключи. Но сега да минем към темата на поста.

  Денят, в който бях най-притеснена, беше 18 май – външното оценяване по български. На това по математика пък бях спокойна. Всъщност изобщо нямаше причина да нервнича, ама аз по начало съм страхлива (искам да кажа – страх ме е дори от калинки. Калинки!!!).

  Дните, в които бях най-смела бяха – 25 май и 15 септември. На 25 май създадох блога (още няколко месеца и ставаме на годинка!). Мисля че беше някакъв пристъп на лудост. Или пък осъзнаването, че нямам четящи приятели, а пък искам да казвам какво мисля за това или онова?! Няма значение, защото блога ми стана страшно скъп. Просто си го обичам и все още не мога да повярвам, че успявам да правя нещо напълно сама, без никой да ми помага, да ми дава съвети или да се опитва да ми казва как трябва да стават нещата. Дава ми някакво чувство за независимост едва ли не. (Лаптопкин още не се е изключил!!!). На 15 септември беше първият ми ден като заек в гимназията. Това беше ни един от най-неудобните дни в живота ми. Имате ли представа колко гадно е да носиш чорапогащник, който последно си обувал преди три-четири години? Тея неща трябва да ги забранят със закон. Затова не си падам и по рокли и поли – ами ако дойде чудовище как ще му избягаш?

  Един от най-нещастните ми дни беше, когато излезна първо класиране (не отидох на второ) и разбрах, че не съм приета в немската гиназия. Буквално ревах. Вярно в английска гимназия съм (може да хвърляте чоп първа или втора), ама след като отделих седем години от живота си на немския (вярно, така и не го научих) и сега тоя елементарен английски ми съсипва живота (може и да преувеличавам малк... много).

  Най-страхотните дни през годината бяха по време на - Егмонт на живо (ех, почнах да пиша пост за това, ама кога ще го довърша), на една книжна среща и дните след ревюто ми „Господари и господарки“ от Тери Пратчет. Егмонт на живо и книжната среща -просто защото се запознах с много хора, прекарвах си страхотно и се видях с приятели. Ревюто – защото и до сега то има най-много изчитания (1678) и бях страшно приятно изненадана, че толкова много хора се интересуват от любимия ми автор.

  Та това мога да кажа за 2016 г. Сега се залавям да пиша ревюта на няколко книги, защото имам още доста да казвам.