„13 причини защо“ (Enthusiast) от Джей Ашър

За книгата: „13 причини защо“, издаден през 2007г., е дебютният роман на Джей Ашър, по който през 2016 г. Netflix заснема едноименния сериал. Романът печели много награди през годините, а през 2016 е преиздаден.

За автора: Джей Ашър е роден на 30 септември, 1975 г. в Аркадия, Калифорния. Той отраства в семейство, което го насърчава да следва всичките си интереси – от свирене на китара до писане. След гимназията той решава, че иска да стане учител, но се отказва от това като в крайна сметка започва да се занимава с писане. Към момента той има публикувани три книги – 13 причини зашо (2007), The Future of Us (2011) и What Light (2016).

Ревю: Всичко започва с пакет касети. Или със самоубийството на Хана? Или с първата целувка на една тийнейджърка? Залагам на последното. Но книгата започва с касетите, намерени от Клей. Изпратени до следващия в списъка. 13 причини защо едно момиче посяга на собствения си живот, записани на тринайсет касети. Има само две правила – слушай. И предай на следващия от списъка. Мисля, че ви е ясно, че няма да ви кажа причините на Хана Бейкър, нито на кое място е Клей. Може би обаче трябва да знаете, че родителите на Хана я обиачт. И че тя, разбира се, не е това, което изглежда. Не е Хана, за която сте чували слухове. Не е момичето с ужасна репутация. Коя е тя тогава? Какво обича да прави? Каква е нейната история? И защо? Защо слага край на живота? Това ще трябва да откриете сами. Но няма да сте напълно сами. Защо книгата има двама разказвачи – самата Хана и Клей. Две гледни точки на случилото се, които се допълват. Клей запълва някои празнини в историята на Хана. Но дали той успява да следи всичко, за което говори Хана, дали прави връзките, които и тя? А дали вие ще успеете да следите историята ѝ и на тринайсетте без да се оплетете? Защото е по-трудно, отколкото изглежда.

Моето мнение: Отдавна не ми се случвало да искам да седна да напиша ревю в мига, в който прочета дадена книга. Не би трябвало да пиша ревю веднага, по-добре да оставя всичко да отлежи. Но ме е страх, че ще збравя нещо относно историята, относно мислите ми. Всъщност донякъде сгреших, че я прочетох. Но почакайте маклко – не казвам, че книгата е лоша или нещо подобно. Защото не е. Всъщност смятам, че наистина трябва да се прочете. Грешката ми идва от там, че я прочетох вчера. В момента, както знаете (ако сте чели последния ми пост) тече Разреваващо книжно предизвикателство. Е, вчера наистина ревах. След като затворих книгата исках просто да седна и да изгледам няколко епизода от любимото ми сериалче. И да не прочетанбито думичка следващата седмица например. Интересното е, че още не съм написала ревюто. Включих компютъра почнах да тегля сериала по книгата и после започнах да пиша какво мисля за книгата. Не ревю, не се ровя за информация за книгата или за автора, не вадя цитати. А казвам какво ми е на ума. „13 причини защо“ ме накара да се замисля. Историята на Хана ме кара да се замисля. В книгата Хана говори за ефекта на снежната топка – как едно почлиа след себе си друго. Но за мен това беше като домино – първото пада и бута второто, което бута следващото и т.н. Вчера, докато четох, се чудех дали и аз не съм част от подобно домино, от подобен пъзел. Чудя се дали някоя моя шега няма да бъде една от капките, която ще прелее нечия чаша. В историята Хана се бслъсква със списък – нали се сещате от онези – става и не става, готин/а е и не е.

Друго интересно нещо е, че героите не са описани. Не очаквайте нещо от сорта на „еди-кой-си имаше прекрасни зелени очи“. Да, беше казано, че Хана е красива, но нищо повече. Това ми допадна – от една страна, защото мога да си представям всеки, както поискам, и от друга, защото сякаш се омаловажава външният вид. Сякаш няма никакво значение кой как изглежда.

Но това, което наистина беше като разтърсване за мен е, че всъщност наистина има такива списъци. Знам за тях. Може да не са на листчета хартия, а в разговорите на съучениците ни, но ги има. Сблъсквала съм се с такива списъци, била съм в тях, мои приятелки също. За мен наистина не беше нищо особено. Просто не ме беше особено грижа какво този или онзи мисли за мен. Но как са въздействали на другите?

На Хана ѝ се е струпало твърде много. Не я оправдавам. Но не я и обвинявам. Поотделно някои от причините ѝ изглеждат просто като глупави шеги. Но всичко наведнъж? Мисля че би дошло в повече на всеки. Всъщност книгата не е само за направеното и казаното, но и за не-направеното и не-доизказаното.

Това, което ме впечетли в „13 причини защо“ беше, че ме накара да плача. И да се умихвам. Не беше усмивка тип Котарака от Алиса в страната на чудесата, но беше усмивка. Всъщност в книгата има известно количество надежда. Че може да променим нещо, че все пак може би още имаме време да подадем ръка. Но също трябва и да споделяме. Трябва да позволим да ни се помогне. Защото и Хана греши. Тринайсете също. Всички носим вина. С действията или бездействията си.

Цитати:

Предполагам, че до това се свежда всичко. Никой не знае точно какво влияние оказва върху живота на другите. Често изобщо нямаме представа за това въздействие. Но и в двата случая продължаваме да пркачваме границите.

Не знаете какъв е бил животът ми. Вкъщи. Че дори и в училище. Не знаете какво се случва в нечий друг живот, освен във вашия. И когато се занимавате с един аспект от живота на даден човек, всъщност не се занимавате само с този аспект. За жалост, не може да сте токлкова прецизни и да действате толкова избирателно.

Когато се занимавате с един аспект от живота на даден човек, занимавате се с целия му живот.

Всичко... оказва влияние на всичко.

Човек не може да се върне към отминалите неща. Към миналия начин на възприемане на тези неща.

Единственото, което наистина притежава... е настоящето.