Вал за... Заклинания за извикване не книжни сладкиши

Здравейте, здравейте, здравейте скъпи приятели! Тази вечер (ако изобщо напиша и кача това тази вечер) ще си говорим за книги И храна. С други думи – две от най-важните неща в живота ми. Ще ви кажа една тайна и ще ви помоля да не ме убивате – един шоколад ям между два и четири месеца! Мда, даже в момента на бюрото ми има един, който стои неотворен от декември. Това обаче в никакъв случай не означава, че не обичам да си хапвам сладко. Затова и днес отидох на събитието на момичетата от Trouble Bakers.
Преди да продължа само ще вметна, че аз имам не съм на ти с градския транспорт. (Идея си нямате колко пъти съм се качвала в грешни трамвай, тролей, мотриси или съм бъркала посоките в опитите си да отида до училище, урок или при приятели). За щастие обаче този път отидох с мои приятелки. Въпреки че по програма събитието трябваше да почне в 16 ч., ние бяхме 15:30 ч.
Разбира се, някак шантаво, при мен се получава някак, че има един затворен цикълк от събития – хубаво, лошо, хубаво; лошо, хубаво, лошо. Затова на отиване и на връщане с Гери (една моя съученичка) – моля те, дете, ако прочетеш това, направи си блог, защото е забавно... и защото искам да имам поне една приятлка-блогър, с която да си говоря за... блога – водихме тъжни разговори. А когато пристигнахме, се забавлявахме.
Обсъждахме (и ядохме!) три поредици – „Хари Потър“, „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и „Стъкленият трон“. За тях говориха съответно Вал Стоева, главен редактор на Детски книги, Хел, създателката на Официална група на българските фенове на Пърси Джаксън, и Райс от Четат ли двама. Аз разбира се говорих, и то много, за всичко, за което мога. Имаше и книжни игри и подаръци. За жалост не успях да спечеля нищо, особено това, което най-много исках - „Стъкленият трон“, а всички, които бяха там, знаят, че наистина опитах!

 Нали знаете онзи неловък момент, когато виждате някого и си мислите: „Хей! Това не е ли госпожата, която ще ми преподава химия догодина?“, а после, щом попитате, се оказва, че това изобщо не е така. Е, това се случи там днес, но пък за сметка на това доста си говорихме с Вал, която, за разлика от мен, е Валентина, а не Валерия. За тези, които не знаят и още не са го направили, моля ви погледнете Награда "Бисерче вълшебно" и гласувайте за любимата си книга. За първа годна гласувам и беше доста интересни (и трудно) да избера книга, за която да пиша. В крайна сметка се спрях на „Гневът и зората“, а се оказва, че това, което бях написала се е харесала на Вал. За феновете на книгата, ако още не знаят, имам едно кратко приповдигнато съобщение – втората част Ще бъде издадена на български! Та така съботата беше страхотна – храна и книги. Е, и урок по английски и писане на домашни, но няма как без малко „прекрасно“ пекарано време в писане на „малки“ домашни от само 28 страници (още не съм го довършила това чудовище). ;)


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още