„Веровещица“ (Егмонт) от Сюзан Денърд

 За автора: Сюзан Денард е изминала дълъг път от малко градче в щата Джорджия. Докато е работила като морска биоложка, е пътувала из всички континенти освен Азия. Авторка е на две поредице. Едната - „Вещерия“ - е бест-селър на New York Times. Ако не пише, яде черен хайвер или получава рани в дождото. В момента живее в Средния запад със съпруга си две глезени кучета и две начумерени котки.

 За книгата: „Веровещица“ е книга първа от поредицата „Вещерия“. Очаква се да има четири книгата, втората - „Ветровещер“ трябва да излезне през Април на български. Книгите са бест-селъри на New York Times.

 Ревю: Още от първите страници на книгата, авторката ни въвежда в една съкровищница – приятелството на Изьолт и Сафия, главните героини в книгата.
 Сафи има благороднически произход, а през голяма част от живота си е живяла с ужасния си чичо – пияница. Въпреки това той ѝ прави едно добро – изпраща я далеч от ада, който нарича дом. В самото начало разбираме и че Сафи живее в свят, където някои хора имат свои уникални дарби. Като нея, но и не съвсем. Дарбата на Саф е да различава истината от лъжата. Тя може и да усети дали човек в действителност е добър или лош. Разбира се, има един малък проблем – човек с нейната дарба не се е раждал от сто години! Предполагам знаете какво значи това – всички са се втурнали да я преследват.
 Но сега да ви разкажа за Изьолт. Тя е нишковеща – може да вижда и разчита нишките на хората. В зависимост от цвета им и с кого са свързани, една нишковеща може да разбере много за човека и за чуватвата му към околните. Това, което отличава Изьолт е, че тя не може да прави нишкокамъни – нещо, което е немислимо за някой с нейната дарба.
 По-късно се запознаваме и с принц Мерик и кръвовещият Едуан. Принц Мерик е син на кралят на малък остров. Дошъл в столицата, за да се опита да спаси народа си след като срока на десетгодишното примирие между държавите на континента изтича, по ирония на съдбата трябва да прекара Сафи до един конкретен кей без да се пролее и капка от кръвта ѝ. Шок и ужас – те не могат да се понасят. (Мисля че сами се досещате, че се влюбват.)
 Едуан е (...най-интересният герой!) кръвовещ и, така да се каже, наемен убиец. Той изпълнява поръчките на гилдмайсторите и на баща си и просто гледа да си прибере парите (все от нещо трябва да живее ;) ). Самата му дарба мъ позволява да открива хора чрез мириса на кръвта им, както ѝ да контролира кръвта в собственото си (а и в чуждите) тела.
 Друг страхотен герой е Иврен, лелята на Мерик, която съвсем случайно е забравя да спомене нещо, което знае относно Едуан.
 Гилдмайсторите са управници на гилдийте, които отговарят за различни неща – някой за платовете и дрехие, други за земеделието – всеки гледа да направи най-голямо количество храна и материали като използват силата си.


 Моето мнение:

Въпреки че писах доста почти нищо не съм казала. Всъщност то май стана като наръчник, но не съвсем (хм... това е добра идея – да направя наръчник за някоя поредица... най-добре на „Песен за огън и лед“... опа, забравих, че и аз не се оправям там, хората измират твърде често).
 Този път да си призная четох книгата едва ли не трудно. Обикновено изчитам всичко за два-три почивни дни, като спирам само за вода, храна и да се поразтъпча насам-натам в коридора (с което подлудявам всички). Само дето този път повече от два-три часа не можех да чета без да спра за половин час. Случваше се на моменти да препрочитем страници, зашото не съм разбрала смисъла. Може би обаче тук голяма роля изигра факта, че действието се развива на кораб (нещо не се разбирам с корабите в книгите – били те космически или обикновени). Магията на Сафи ми се стори безумна, защото някакси ми се вижда нормално хората да разбират кога ги лъжат и заради това не бях особено впечатлена. Връзката между Саф и Мерик пък се развиваше със скоростта на светлината, което не ми допадна. Но за сметка на това Изьолт и Едуан бяха страхотни герой. И двамата са умни и пресмятат всичко до последно, за разлика от Мерик и Сафи, които просто действат инстинктивно. Едуан ми стана любимец заради страхотната си дарба и странната си упоритост в преследването на Сафия и Изьолт. Около миналото на Из също се вихреше интересна история, която ми беше страшно интересна. Още от декември, когато прочетох книгата, броя дните до излизането на втората част, защото, естествено, накрая стана най-интересно.