„Среднощна корона“ от Сара Дж. Маас (Книга втора от поредицата „Стъкленият трон“)

Ревю: След множество премеждия Селена Сардотиен вече е кралски шампион. И трябва да изпълнява поръчките на краля. Разбира се не става въпрос за пазарски списък. А за отрязани глави. Лошото е, че Селена не може да ги убие, защото вижда в тях доброта. Затова ги крие и поставя себе си и хората, които обича, в смъртна опсност. Но един ден в списъка се появяа името на нейн стар приятел и нещата загрубяват. Сякаш това не стига, а приятелката ѝ, принцеса Нехемия, готви бунт. При това с организация, която търси изгубената наследница на Терасен, Елин Ашривер Галантиус. А елфическата кралица Елена я няма, оставила е само Морт – метално чукало още от времето на крал Бранън.

Моето мнение: Може би бих ви казала, че бях в шок след като прочетох книгата, но не е така. Просто беше един от онези моменти, в които си мислиш „знаех си!“. Плаках доста. Разбира се, няма да казвам защо. Виждаме Каол в различни светлини – някои добри, други – не толкова. Дориан ми се стори малко на заден план. Нехемия, както винаги, беше страхотна, въпреки че много ме ядоса. Влюбих се в Морт (постоянно ми напомня за една книга на Пратчет, която искам да прочета), който е очарователен и страшно забавен (сещам се за един виц, който гласи, че щом жените искат мъж, който да ги защитава и да ги разсмива, им трябва клоун нинджа... спирам с асоциациите).

Интересни сайтове/връзки:
Crown of Midnight Spotify Playlist - плейлистът към „Среднощна корона“

 Crown of Midnight Full Playlist - списък на всички песни от плейлиста

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още