„Стъкленият трон“ (Егмонт) от Сара Дж. Маас (Книга първа от поредицата „Стъкленият трон“)

За поредицата: На Сара ѝ отнема десет години да издаде първата книга от поредицата си. Всичко започва докато слуша саундтрака на филмчето на „Дисни“ „Пепеляшка“. Щом се заслушва в музиката, която сужи за фон на бягството на Пепеляшка от бала, тя забелязва, че мелодията е мрачна и напргната. Оттам Сара започва да си задава въпроси и историята за Селена се оформя. Започва да публикува историята за асасина на сайта fictionpress. Повече за създаването на поредицатаможе да разберете тук.

За автора: Сара Дж. Маас е родена през 1986 г. в Ню Йорк. ПосещаваHamilton College и специализира творческо писане. Започва да пише и публикува първата си книга „Стъкления трон“ във Fiction Press. В момента работи по нова книга на име Catwoman, която се очаква да излезе през 2018 г. Голям фен е на „Дисни“ и професионален блогър.

Ревю: Селена Сардотиен е асаин, професионален убиец. Но осемнайсет годишното момиче бива затворено в солните мини на Ендовиер, където работи една година с останалите роби преди една изнанадващо посещение. Каол Уестфол, капитан на стражата, и Дориан Хавилиард, принц на Адарлан, са дошли да отведат Селена в двореца, защото тя им е нужна, за състезанието на бащата на Дориан. Целта на асисина е да стане новият кралски шампион. Но нещата не са толкова лесни. Конкорентите ѝ биват мистериозно убити, а мъртва от хилядолетие кралица се явява на Селена и ѝ дава неянси задачи. На лице е и борбената принцеса Нехемия, която също като главната ни героиня крие твърде много тайни.

Моето мнение: С върховни усилия си налагам да дишам. Въпреки че "Двор от рози и бодли" и "Двор от ярост и мъгла" ми харесаха повече и този път обикнах геройте на Сара. Книгата ме държа будна цяла нощ (както и останалите от поредицата, за които ще гледам да кача ревютата до събота). Веднага Селена и Нехемия ми станаха любимки, а женските им разговори бяха страшно забавни, двете са един невероятен тандем. Що се отнася до Дориан и Каол... не съм сигурна какво да ви кажа. И двамата се превърнаха в приятели и малко повече за Селена. Дориан ми направи едно не особено добро впечетление (което се променя в следващите книги от поредицата), но защо не мога да ви кажа (ще бъде спойл).Каол обаче винаги беше на среща да поамага на Селена с тренировките за изпитанията, но дотам. Междувременно се въртяха и дворцови интриги, които имаха интересни развръзки, а кралят на Адарлан има сила, която може би никой смъртен не бива да притежава.

Интересни сайтове/връзки:
Sara J. Maas – сайтът на Сара
Throne of Glass Spotify Playlist – плейлистът към „Стъкленият трон“
Throne of Glass Full Playlist – списък на всички песни от плейлиста
Map of the Throne of Glass World – карта на света от „Стъкленият трон“

Кратка бележка (мисля това да е последната такава):

Здравейте! Тъй като смятам, че на всички им е писнало от тези „кратки“ бележки (ако не на всички, то на мен – да), започвам нещо като рубрика. Тя винаги ще започва по един и същ начин, а именно „Вал за...“ и след това за ще е темата, за която ще говоря. Нямам никаква идея колко често ще я пиша, но зависи от това дали имам какво да кажа. Освен това направих във фейсбук страница на блога, която може да посетите тук.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още