„Фенка“ (Егмонт) от Рейнбоу Роуъл

За автора: Рейнбоу Роуъл е родена на 24 февруари 1973 г. в Омаха, Небраска, САЩ. Като дете чете много и мечтае да бъде библиотекарка. Среща съпруга си в средното училище и се омъжва след завършване на гимназията. Учи журналистика и английски език в Университета на Набраска в Линкълн и завършва с бакалавърска степен. През 2011 г. е издаден първия ѝ роман „Attachments” (Прикачен).Става известна с втория си роман „Елинор & Парк” от 2012 г. Когато не пише, с удоволствие чете комикси и планира пътешествия.

За книгата: Издаден през 2013, „Фенка“ е третият рман на американската писателка. В България се радваме на превода от 2015 г.

Ревю: Историята разказва за 18-годишната Кат и животът ѝ в колежа. Свикнала да е с близначката си, Рен, наявсякъде, когато сестра ѝ ѝ заявява, че не иска да са съквартирантки, Кат е съсипана. Момичето, с което дели стаята си в общежитията,Рийган, се оказва второкурсничка, която почти не се задържа в малкото пространство, в което живеят. Но пък приятелят на Рийган, Ливай, постоянно е там и ѝ прече да пише фенска литература за любимия ѝ Саймън Сноу (представете си нещо като Хари Потър). Посещава курса по творческо писане, но професорката ѝ смята, че фенфиковете са плагятство и края на литературата. Дали обаче ще оправдае очакванията на хилядите си фенове относно Саймън? Дали ще се сдобри със сестра си? Какво ще стане с курсовата ѝ работа по творческо писане? А и отношенията ѝ с Ливай? Но трябва и да се справи с проблемите с родителите си. И най-важното – да се пребори със страховете си.

Моето мнение: Започвам от корицата, заради която взех книгата (не съди за книгата по корицата, но в крайна сметка, външният вид на книгата първо грабва вниманието ни). Докато човек я гледа му става... уютно. Просто като гледам книгата и си мисля за чаша чай, трополене на дъжд по прозореца, одеало и отпускане в мек фотьойл. Но мисля че се влюбих в шрифта. На всичко, на номерата на страниците, на текста, на откъсите от историите за Саймън. Сега към сюжета... (не знам защо, но много харесвам многоточията, а терминът апосиопеза оше повече). Героите бяха стршно нормални. Което за мен беше голямо облекчение, през лятото рядко чета нещо различно от фентъзи. Харесах Ливай, защото показва, че кавалерството не е мъртво. Рен не я харесах, но я разбирах. Осъзнавах, че сестрата на Кат иска просто да започне своя живот, да бъде Рен, а не Кат и Рен. Срещнах много мнения, че историйте за Саймън в края на всяка глава са скучни и безсмислени. В действителност книгата можеше да оцелее и без тях, но на мен ми бяха интерсни. Беше ми интересно върху какво работи Кат по цяла нощ.

Интересни сайтове/връзки:

Rainbow Rowell – сайтът на Рейнбоу Роуъл