Филмово ревю: Красавицата и Звяра















Режисьор: Бил Кондон

В ролите: Иън Маккелън, Дан Стивънс, Джош Гад, Ема Томпсън, Люк Евънс, Ема Уотсън, Юън Макгрегър

Сценарист: Стивън Чбоски (авторът на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“), Евън Спилиотопулос (сценаристът на „Камбанка и изгубеното съкровище“)


















Ревю: Историята ни е позната, нали? Чели са ни я, когато сме били деца, и ние ще я четем (а някои сигурно са я чели вече на деца, че и на внуците си) на децата си, гледали сме анимацията хиляди пъти. Бел е красавицата на града, мила и добра е, но въпреки това „малко“ странна – сега чете, после ще ѝ дойдат разни идеи, разни мисли. А баща ѝ? Той е изобретател, майка ѝ е починала преди години. А около хубавото момиче се навърта и най-желаният ерген в града – Гастон. Когато баща ѝ тръгва към града, се озовава в снежна виелица. Но въпреки това намира подслон – в омагьосан замък, на тръгване обаче трябва да вземе една обещана роза. Роза, която някой трябва да заплати с живота си. Смелата Бел обаче заменя мястото на баща си в замъка на един огорчен и гневен принц, проклет от вещица да бъде звяр, но с възможността да възвърне облика си. Стига да се научи да обича и да бъде обикнат.


 Моето мнение: Не мисля че има човек, който да не е наясно с историята. Преди да ви кажа колко възхитена съм от екранизацията на класическата писана, трябва да ви предупредя, че има песни. Много. Аз лично нямам против, дори ми хареса, но предполагам не на всеки би понесло. Страшно харесах костюмите, особено жълтата рокля на Бел от края. Филмът не е абсолютно същият като анимацията. Разбрахме някои неща за родителите на красавицата и за тези на Звяра, имаше и разлики – например Звярът не само че може да чете, но и цитира Шекспир. Което е логично – все пак е принц и е логично родителите му да са му дали нужното образование – някакси е по-достоверно, макар и не толкова романтично, колкото в анимацията. За пръв път и зърваме причина зад арогантността на Звяра, както и виждаме майката на Бел и живота ѝ като малка. Трябва да призная обаче че нещо в баща ѝ ми лиспваше – онази жизнерадосност и оптимизъм от детското филмче. При все това накрая на филма бях на косъм от истински рев (не знам за вас, но аз изглеждам повече от ужасно, когато плача – оставам хората с впечатлението, че ще се метна през най-близкия прозорец), ей така, не за друго просто целият филм беше прекрасен. Интересно за мен беше да видя Ема Уотсън в ролята на Бел, мисля че беше страхотна Красавица. Любопитно беше когатп разбрах, че Стивън Чбоски е сценарист, а той отново е сценарист (и автор) на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“, където Ема отново играе главната женска роля – на Сам.











Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Сянката на вятъра“ (Изток-Запад) от Карлос Руис Сафон

Изображение
Оказва се доста по-лесно да прочетеш книга, отколкото да напишеш ревю за нея. А що се отнася до „Сянката на вятъра“ на Сафон, трябва да ви кажа, че задачата ми никак не е лесна. Трудно ми е да поставя книгата в точно определен жанр, но може би това е криминаен роман, макар че за мен (и всеки, който я е чел, предполагам) тя е много повече. За авторa: Карлос Руис Сафон е роден през септември 1964 в Барселона, И спания. От малък мечтае да бъде писател. Следва журналистика, но още през първата година му правят предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата” – „ Принцът на мъглата “, „ Среднощният дворец “, „Септемврийска мъгла“(по-късно обединени в
Прочетете още

„Господари и господарки“ (Вузев) от сър Тери Пратчет

Изображение
За автора: За пръв път ми е трудно да напиша нещо за някой автор. Не защото няма какво да кажа, а защото, каквото и да споделя, няма да е досатъчно... Роден е в селото Форти Грийн през 1948г. и почива през 2015г. Учи във висше техническо училище. Когато е бил на 13, публикуват първия му разказ в списанието на учебното заведение, а две години по-късно в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ излиза през 1983 година... Казах накратко какво пишеше в уикипедия, но имам чувството, че не съм споменала нищо. Затова ще ви кажа аз какво мисля. Познавам доста хора, за които книгите му са детински. За тях може и така да е, но аз винаги съм успявала да намеря някакъв по-дълбок смисъл в тях (доста често той е на края). Не знам дали защото наистина има такъв, или защото аз искам да е така, но е факт, че го виждам. Не обвинявам никого, че не може д
Прочетете още

Приказката, която най-много ми напомня за зимата (Blogmas #2)

Изображение
 Помня, че първата книжка, която прочетох като малка, беше един сборник с приказки на братя Грим. След това го четох отново и отново, а преди да се науча да чета мама ми казваше да си избера приказка, пак от него, и ми я четеше на глас. Книжката вече на нищо не прилича от толкова четене, но все още си ми е любима.  Помня, винаги молех да ми четат за „Желязната печка“, слабо се сещам за какво се разказваше, но може би братя Грим са ми любимите детски автори наред с Астрид Линдгрен, Джани Родари, братя Мормареви и Роалд Дал.  Ако още не сте се досетили, приказката, която най-много ми напомня за зимата и за Коледа е на братя Грим. А името ѝ е... „Баба Хола“. Всъщност за пръв път чух за тази женица в „Магарешки истории“, ако някой още помни това немско предаване, ако не се лъжа го даваха по GTV. Та така се запознах с добрата баба Хола.  В приказката най-много ми напомня за зимата това, че, когато златното момиче изтърсвало тъй силно дюшека, над света се сипел сняг.
Прочетете още